Едно робство описваш. Оглеждаш и виждам.
Аз виждам през твоите очи.
Веселба, какво им друго остава в това време. Робство над тяло, дух и всички мечти.
Краката заключени в железни окови, духът е пристегнат в килийка с ледени колани.
И само тя, дебелата сянка на гората, ги пази от чужди набези, скръб, люти рани и мечти в язви.
Само едно им остана след бурята, една гора, една планина и глутница вълци, луди и жадни за кръв.
Вълци за свобода, дали не се римува с бойци?...
Препоръчани коментари