Всичко

Целувам те, ти стенеш. Боли, когато те целуват за последно. Боли когато знаеш, че от теб не ще остане нищо. Месата се разпадат, костите на прах ни стават. И вятъра, немирен и невинен, разпръсва ни по цялата земя, поне посмъртно ний света да видим, без очи - слънцето не заслепява, но света усещаш, виждаш. Без уши, но вятърът нашепва - сухи клонки от мечти.Без пръсти битие докосваш, морето чувства вместо тях. Без носа си - ухания прекрасни, попиват листата вместо ноздри. И така, понесен над света, ти си ти, но ти на прах...