Ядях си шоколада с ягоди
и някак всичко около мен се нагоди.
Всичко пасна на своето място,
но светът ми се стори препълен и тесен.
Шоколадът се топи в устата ми.
Навлизам в свят богат на усещания.
Сърцето ми тупти и разбива стените ти.
Стени скрили силата на твоите желания.
Мечтаеш за всичко и нищо.
Мирът се свива в кълбо.
А аз държа твоя мир в длани като стъкло.
Оглеждаш се в страх, и надаваш ухо..
Но не чуваш. Не чуваш как лети времето.
Не слушаш писъците на влюбените.
Не виждаш очите на мъртвото.
Ти си безчувствен за болката на обречените...
И сякаш.. всичко в мъглата стопи се-
отидох си за да можеш да бъдеш!
Киселото на сочните ягоди ме събуди.
Огледах се, видях, че светът... го няма!
Търсих те, но видях само сенките на стотици други...
Препоръчани коментари