Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    17216

Преди

марси

237 прегледа

Преди небето да изстине,

започна гроздобера на звезди.

Увиснаха ръждиви пълнолуния,

в килера на зениците се сви

безкрайността.

Извикана по малко име

Голямата Мечта доби черти.

От любене на всяка педя

земята се разтвори като ласка.

По калните обувки на съседа

се плъзна първият й риж отблясък.

Мълчание сподави нечий писък,

въздишка върху устните застина,

небесните тигели-

късни мисли,

забодоха в очите на всемира

неясен спомен за звезди

и прах.

Светът полека

ритъмът

налучка

и тихо

като дъжд

затрополи.

Напукваше се морската черупка,

погалена от първите лъчи

на още неразсъненото слънце.

Събудиха се гларуси със крясък.

Взриви крилата птичи

водния релеф.

И първата вълна,

разяла с обич пясъка,

остави бледи кръпки от седеф.



2 Коментара


Препоръчани коментари

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...