Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16509

Преди

марси

155 прегледа

Преди небето да изстине,

започна гроздобера на звезди.

Увиснаха ръждиви пълнолуния,

в килера на зениците се сви

безкрайността.

Извикана по малко име

Голямата Мечта доби черти.

От любене на всяка педя

земята се разтвори като ласка.

По калните обувки на съседа

се плъзна първият й риж отблясък.

Мълчание сподави нечий писък,

въздишка върху устните застина,

небесните тигели-

късни мисли,

забодоха в очите на всемира

неясен спомен за звезди

и прах.

Светът полека

ритъмът

налучка

и тихо

като дъжд

затрополи.

Напукваше се морската черупка,

погалена от първите лъчи

на още неразсъненото слънце.

Събудиха се гларуси със крясък.

Взриви крилата птичи

водния релеф.

И първата вълна,

разяла с обич пясъка,

остави бледи кръпки от седеф.



2 Коментара


Препоръчани коментари

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.