Преди
От марси
· 614 прегледа
Преди небето да изстине,
започна гроздобера на звезди.
Увиснаха ръждиви пълнолуния,
в килера на зениците се сви
безкрайността.
Извикана по малко име
Голямата Мечта доби черти.
От любене на всяка педя
земята се разтвори като ласка.
По калните обувки на съседа
се плъзна първият й риж отблясък.
Мълчание сподави нечий писък,
въздишка върху устните застина,
небесните тигели-
късни мисли,
забодоха в очите на всемира
неясен спомен за звезди
и прах.
Светът полека
ритъмът
налучка
и тихо
като дъжд
затрополи.
Напукваше се морската черупка,
погалена от първите лъчи
на още неразсъненото слънце.
Събудиха се гларуси със крясък.
Взриви крилата птичи
водния релеф.
И първата вълна,
разяла с обич пясъка,
остави бледи кръпки от седеф.
Препоръчани коментари