Докато смъртта ни раздели

За чувствата

удобно заблуждаване навярно

е клетвата за вярност...

и мечтата

"да бъда в бяло,

с рокля от коприна..."

И непознати-близки

да ме видят

и после да одумват белотата

или цената

на тюления ми воал-

последен вик

от нечий непознат бутик...

очакван миг

и помисли за щастие,

а после-

"Докато

смъртта ни раздели"...

с полусмирение

и раздразнение,

че сме пропуснали живота си.

Несъвършено его

в опити за притежание-

любов

и брак,

и две деца,

и куче,

и точно в шест сервирана вечеря,

и секс по навик-

сполучливо скучен.

Мълчание,

заместило доверие.

И откровено и неоткровено

лицемерие.

Две-три забежки

в службата,

с колежки,

или с приятели-

така е лесно.

В изпрани спомени

за бели нежности

виси гротескно

върху закачалка

тюла,

прашасва роклята-

ненужна.

Едничко егото...

и чувството за притежание-

несъвършено земно,

помежду ни.

Наместо

клетвата за вярност

докато

смъртта ни раздели