Мемоарите на една откачалка
От sdry
· 830 прегледа
Днес 5 минути се чудих на колко години съм. Накрая изкарах личната си карта, погледнах годината, чукнах на калкулатора 2010-1986 и получих верния отговор.
Казах си "Абе, ставаш още! Продължавай по заветния път на... "Старата мома"!".
Откачих тези, последните два дена! Не само, че нито един таксиметров шофьор не ми предложи 20 000 евро или апартамент, ами направо изядох Закона за ДДС и Правилника за приложението му.
Аман бе! Кой дявол ме съветва да избера тази скапана професия, НЕ ЗНАМ!
Не, какъв ти дявол, това трябва да са били членовете на Общото събрание на Ада, баси!
Та така, от сметки, не мога са си сметна възрастта...
И по законите на Мърфи и таксиджиите ме зарязаха...
Това вече е лошо, много лошо...
За сметка на това, Дон Жуан от фитнеса ми преотстъпва я пътеката, я персоналната си стая, я стрелва някой интересен поглед на напомпен балон...
Аз никога не съм била нормална, винаги съм си била откачена мъничко, ама тези последните дни просто достигнах апогея си!
Днес и майка ми ме "довърши" тотално, като ми съобщи за "Апокалипсиса".
Чела наш`та някъде, каквото чела, ама решила, че до 2014 (ако не 2012) със сигурност щял да дойде краят на света!
Казах й "Майко, моля те, сега се занимавам със Закона за ДДС, т.е. подготвям се за Страшния съд, споко!".
В отговор ми цитира нещо от Пако Рабан (кой, за Бога, е Пако Рабан?!) и аз и казах "Чао!".
Добре, че утре е почивен ден, иначе истинско земетресение+тайфун+цунами+ерозия щеше да настъпи в тялото ми, което е на 2010-1986 години...
Сериозно се замислям - дали пък да не се обадя на онзи импресарио? Може да преговорим жанра - ако не чалга, поне поп-фолк звезда да стана...
Препоръчани коментари