за този подъл крадльо - Великденския заек
- Яйцатааааа!!!!!!! - крещи Александра и гласът и отеква из цялата къща - Валкеее!!!! Чух ГО!!!!!!!!!!!
Обаче часът е пет и половина сутринта на Великден. В къщата сме двете със сестра ми и децата. Предния ден сме месили козунаци, боядисвали въпросните яйца, за които в момента крещи голямото ми диване и, при всички положения, идеята да станем в пет половина, и то по такъв стресиращ начин, изобщо не ни е била розовата мечта.
Бавно се измъквам от леглото и я чувам как трополи надолу по стъпалата. Докато стигна до долу след нея, тя вече е влетяла в хола:
- Валкеееееееее!!!!! Ставай!!! ВЗЕЛ ги е!!!!!!!! - пронизва мозъка ми следващия вик. А диването профучава покрай мен и нахълтва в стаята, където спят сестра ми с децата.
От край време Великденския заек е един от враговете №1 на нашата къща. Той има отвратителния навик да изчака да боядисаме яйцата и на сутринта на Великден да се промъкне в къщата с една голяма опърпана кошница /обърнете внимание на думата "опърпана"/, да задигне яйцата и на зиг-заг да избяга през двора. Обаче, понеже кошницата му е опърпана, т.е. с дупки, докато подскача през двора, тъпчото разпилява всичките яйца.
Обикновено ролята на заека играе някоя от нас със сестра ми. Но не и в пет и половина сутринта!!! За бога!!!
Александра крещи, Валерия вече се е надигнала и си търси чехлите да ходят да ловят заека, защото Сандра го е "чула" - значи е наблизо, Вилчо слиза полуразбрал за какво иде реч, а аз стоя зад гърба на Александра в пижама на маргаритки и гледам въпросително сестра ми. Немия въпрос е:
- Ти ли ги разнесе толкова рано?
Немия отговор на сестра ми е:
- Ти да не си луда?! В пет и половина?!?!
Предния ден аз боядисвах яйцата с Вильо и Сандра и ги оставихме в една тава в хола. Обаче, когато пристигна сестра ми и те боядисвали яйца и тавата е била преместена в кухнята. Така, че докато Сандра решава, че Заека е гепил тавата с яйцата, те преспокойно си стоят на масата в кухнята.
Оставям народа да крещи и да си търси обувките, за да излезе на наказателна акция, и се промъквам в кухнята. Грабвам тавата с яйцата и хуквам из задния двор, като един Великденски заек в пижама на маргаритки, да разпилявам яйцата. Времето е малко. Вече са навън. Сестра ми ги е насочила да търсят в грешна посока - отпред на поляната пред къщата, за да имам време да инсценирам кражбата. Тиквам последното яйце под един лопуш и тихо се вмъквам вкъщи.
- Какво става? Намерихте ли ги? - питам невинно аз.
- Този Заек!!! Ще го хванем и ще го одерем!!!!! Взел ги е ВСИЧКИТЕ!!!! - пенят се диванетата
- Отзад проверихте ли? - пита сестра ми.
И вихрушката се изнася в задния двор.
В шест и половина пием със сестра ми кафе на верандата и гледаме зората.
Доволни сме.
Once again едно на нула за отбора на майките.
Препоръчани коментари