Да нарушим мълчанието...
От shefkata
· 1218 прегледа
Имам десетина свободни минути между амортизациите и заплатите и реших да драсна няколко реда.
Това ми желание се породи, когато случайно намерих една красива картина. Разгледах цялата колекци и се улових, че се усмихвам. Лекичко, тънички и едва доловимо, но се усмихвах.
Напоследък хората, като че ли все по-рядко го правят. Това да се усмихват имам в придвид. Около мен всички мрънкат, не спират да се оплакват и да се чумерят. Ще кажете, разбираемо е - криза, безпаричие, шантаво правителство с "гениални" идеи, борба за насъщтния - как да не мрънка човек ?! Е добре де, ама на мен ми додея и от мрънкялници. И аз не съм цъфнала и вързала, ама далеч нямам намерение да отегчавам околните с несъвършенствата на ежедневието. Или поне не вярвам, че нещата ще се оправят и подобрят, като вечно недоволстваме.
Затова...Ето ви картината, на която се усмихнах и един по моему...подходящ текст към нея !
Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.
Станка Пенчева
Дано поне един от вас, влезлите тук днес...също се усмихне !
Препоръчани коментари