Тази работна седмица беше доста динамична. Пак не усетих как мина. И така докато един ден ще си пием кафето с дявола нейде към 5-6 кръг, недоразбрала това понятие време... (Добре де, аз не пия кафе, ще си поръчам чай примерно, ако не съм на диета - може и топъл шоколад или млечен шейк).
Така... През последната работна седмица от официалния зимен сезон, просто като чели мина цялата зима пред очите ми...
Понеделник претъпках цялата си женска гордост, еманципация, инат и тем подобни и се извиних на един МЪЖ, който не прие извинението ми, но както и да е...
Гордостта е претъпкана, дано не ми стане навик, че мн зле...
Вторник и сряда бях по архитекти и проекти, общо взето обиколихме с шофьора наляво-нядясно, беше ми приятно. Харесвам подобни хора, мн ведър и винаги ми дава правилни и премерени съвети!
Четвъртък, вчера т.е. - пак таксиметровски истории...
Накрая ще ме вземе някой таксиметров шофьор и това ще стане... Хахахаха...
Качих ме се аз и едно момиче на едно маршрутно такси (за запознатите, като онова на Джузепето) сутринта. Ама аз предварително го питах дали ще ходи до ж.п. гарата, той отговори положително.
Момичето слезе на Катедралата и му даде левчето.
Останах аз сама в таксито.
Бях си със слушалките, както обикновено и зяпах през стъклото.
Даже не обърнах внимание на шофьора.
Като наближихме гарата ме попита къде искам да сляза и аз с моите претенции го накарах да ме остави максимално близо до работното ми място.
Той не възрази. Като пристигнахме, аз му подадох левчето и какво да чуят ушите ми?!
"О, неееее!"
В първия момент помислих, че ме закарал на нормална тарифа, нали съм сама все пак...
Но... всъщност се оказа, че човекът - цитирам "Просто ме закарал до гарата"!
Е, добре де! Добре! Вече не знам...
Попитах го, защо не ми взима пари, как така няма да ми вземе (мн съм проста, обаче).
Той беше едва ли не обиден, че му подавам пари...
Ултра учудена, понечих да сляза и си помислих "Боже, аз да не съм се качила на някаква жълта кола, вместо на такси?!"...
Не, такси беше...
Слязох и отидох на работа. Обадих се на майка ми и първият и въпрос след като чу историята беше "Къде те покани?"
Емии... Никъде! Просто нищо. Не знам.
Днес, 19 март, петък
Нямахме ток в офиса и това се знаеше от вчера, но въпреки това отидохме на работа.
На обед не издържах и се махнах. Ама точно на входа се спънах и паднах. Три етажа слязох в тъмницата не паднах, пред входа се пребих.
Мн лошо си ударих ръката.
Поду се и отидох при личната ми лекарка да ме види.
Каза ми, че няма как да ми даде направление, щото нямали пари за направления...
Откачих! Попитах ги, може ли да ми обяснят аз защо плащам няколко стотин лева осигуровки всеки месец?!!!
И сега не мога да си направя една тъпа рентгенова снимка на ръката?!
Гледаха ме, огледаха ме и решиха, че "НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА Е СЧУПЕНА ИЛИ СПУКАНА", но ако ме боли много да изчакам до 19.00 часа и да ида на бърза помощ.
Да им кажа, че съм паднала преди 15 минути, за да ме прегледат.
Аз паднах на обед....
Отвратих се от здравната система, от държавата, от всичко...
Поисках поне годишния преглед да ми направят.
Ентусиастка съм аз, знам...
Ами... Нямало как... Нямали направления... В началото на април...
Абе... Майната им на всички простотии...
Накрая защо хората искат да се махат от тази държава?
И поантата каква е в случая (и не само май) - нищо ново под небето...
Препоръчани коментари