Да посрещна деня

Попитах луната къде си?

В звездите се взирах и тръпнех,

под падаща звезда сърцето нашепва

да се сбъднат мечти и надежди.

Черен облак за миг ме покри,

дъжд се изсипа ,гръм изтрещя,

скрих се изплашена ,тиха ,

просто мечтата за миг отлетя.

Виждах премръзнали хора ,

виждах деца без подслон,

виждах ,болка ,неволи ,

как да мечтая сега.

Поисках да бъда човек ,

поисках да дам топлина ,

на всеки изстрадал човек,

надежда да подаря.

Как исках със слънцето,

всичко огряно от светлина ,

да бъде красиво ,различно.

Как исках в очите да грее

светлина на надежда една ,

че утре ще бъде различно ,

няма да има тъга.

Аустните тихо шептят:

-Здравей ,прекрасен мой свят.

Във теб аз ще живея,

нека с усмивка посрещам деня.