Миналата седмица. Разбъркано.
От emmi
· 835 прегледа
Не мога да пиша дневник. Дните се сливат и леко размазват един с друг. Кога е свършил единия, кога е започнал другия..... поне аз не съм забелязала. Докато се събудя в понеделника и вече съм осъмнала в петъка.
Сутрин.
Отварям очи.
Събуждам се.
Изключвам алармата.
Опитвам се да се сетя кой ден е.
В изминалата седмица се появяват майстора Пенко, събирателния образ на едно общо събрание, няколко благоразположени даскалици и една изложба на която отново се оказах с чаша вино в ръка.
Предния ден се подписах на съобщението за общото събрание на блока, което беше "утре". На "утрето" завивам из-зад/ не съм сигурна, че точно така се пише/ ъгъла на блока с една торба домати, един хляб и псето на повод и се сблъсквам с края на събранието. Много неудобно се получи.
В тази седмица майстора Пенко реши, че е готов да открие защо от колата ми капе масло. Отвори капака, зацъкаха двамата с колегата ми и започнаха да си говорят за магистрали, глави, болтове и гарнитури. Ами ако главата е спукана - серия "тц, тц,тц". Ами ако е опекла двигателя - неодобрителен поглед в моя посока и пак "тц, тц, тц". Работата хич не е добре - и отново "тц, тц, тц". Мълчах от уважение. Известно време. Накрая му връчих ключовете и му казах:
- Изобщо не искам да знам какво и има. Искам каквото и има да го оправиш и да ми я дадеш да си я карам. Това е. - и го оставих да гледа под капака с вид на опечален роднина.
Даскалиците бяха на малкия динозавър. Понеже забравих да отида на предната родителска среща набързо исках да ги поразпитам как е положението. Не се получи твърде набързо, но......
Събота-вечер я помня защото имах програмка. Вечерта си сложих много черен молив, червило, култов гердан, взех двата динозавъра и тръгнахме да обикаляме в "Седмата нощ на музея".
Първо отидохме в музея. Има особено очарование да се разхождаш из залите му през нощта. Чува се флейта, директора на музея кръжи наоколо и си говори с посетителите, срещаш познати.... Специална експозиция на препарирани животни и фото-изложба на рейнджър от Ирак.
Боровското съкровище е изложено на втория етаж. Толкова много изящество преди толкова много години. Дали сме успяли да направим поне една крачка напред?
Отвън пред музея имаше балетен спектакъл. Трябваше да прочета програмката за да разбера идеята. Нещо за четирите лица на жената. Защо пък четирите?
След това се преместихме в съседния Арт-център. Изложба на рекламни фотографии. Две инсталации - натискаш едно червено копче и на стената се мърдат някакви лазерни линии. Тъкмо бяха приключили прическите в стил "от кутюр" както се изрази главната фризьорка. Нямали идея за прически - искали да усетят настроението на публиката и да го пресъздадат..... . Висшата мода не я разбирам. Рейнджъра от Ирак си беше още по военна униформа. Явно, не е имал време да се преоблече.
С две думи купона беше на макс. Гъчканица от познати и непознати, всеки говори със всеки, опашка да натискат червеното копче, разнасят се пълни чаши със шампанско и червено вино.
Този бебчо беше най-малкия участник и му дръпна един сладък сън докато майка му разглеждаше изложбата.
Докато стигнем до малката изложбена зала и конете на Антоний Софеввече беше след полунощ и нощта на музея беше приключила..............
На другия ден забивах колове на доматите.
Препоръчани коментари