Откровен стих-просто така
От gatzof
· 714 прегледа
Не ме изпращай
Не ме изпращай до вратата или асансьора.
Не ме изпращай, отпусни клепачи и поспи.
Аз просто бях до тебе тази вечер,
за да те имам като полъха от треви.
Дали и други като мене луди, си срещала в предишните си дни?
Да идва мъж и карамфил да носи да замълчи, целувайки с очи?
Вечерята от близкия китайски ресторант да е закупил в плик.
И да говорите във хола. За музика, за кино, за Париж,
за новото изкуство на екрана и старите картини на Дали.
Да пуска дискове на Ерик Клептън и блусове на “Аеросмит”.
И да не пожелае да те люби (макар че беше май готова ти?) на тази ваша пета среща вече.
Защото просто те обича. Защото иска да те съхрани.
Като присъствие, ефир и мисъл. И сфера, във която сте сами.
Нима това не е любов реална?
Любов във делничните бързи дни?
Любов, която всеки скришом чака.
Любов, която мъничко боли.
Препоръчани коментари