Премини към съдържанието
  • публикации
    3
  • коментари
    2
  • прегледи
    1588

Откровен стих-просто така


gatzof

490 прегледа

Не ме изпращай

Не ме изпращай до вратата или асансьора.

Не ме изпращай, отпусни клепачи и поспи.

Аз просто бях до тебе тази вечер,

за да те имам като полъха от треви.

Дали и други като мене луди, си срещала в предишните си дни?

Да идва мъж и карамфил да носи да замълчи, целувайки с очи?

Вечерята от близкия китайски ресторант да е закупил в плик.

И да говорите във хола. За музика, за кино, за Париж,

за новото изкуство на екрана и старите картини на Дали.

Да пуска дискове на Ерик Клептън и блусове на “Аеросмит”.

И да не пожелае да те люби (макар че беше май готова ти?) на тази ваша пета среща вече.

Защото просто те обича. Защото иска да те съхрани.

Като присъствие, ефир и мисъл. И сфера, във която сте сами.

Нима това не е любов реална?

Любов във делничните бързи дни?

Любов, която всеки скришом чака.

Любов, която мъничко боли.

2 Коментара


Препоръчани коментари

извинявай, че се намесвам, но си мисля, че ще звучи по-добре, ако тук

за да те имам като полъха от треви.
не членуваш "полъха", а си остане "полъх от треви".

Иначе ми допадна :)

Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване