• публикации
    3
  • коментари
    2
  • прегледи
    1208

За този блог

музика, поезия, разкази една усмивка да получа значи съм успял

Публикации в този блог

gatzof

Не ме изпращай

Не ме изпращай до вратата или асансьора.

Не ме изпращай, отпусни клепачи и поспи.

Аз просто бях до тебе тази вечер,

за да те имам като полъха от треви.

Дали и други като мене луди, си срещала в предишните си дни?

Да идва мъж и карамфил да носи да замълчи, целувайки с очи?

Вечерята от близкия китайски ресторант да е закупил в плик.

И да говорите във хола. За музика, за кино, за Париж,

за новото изкуство на екрана и старите картини на Дали.

Да пуска дискове на Ерик Клептън и блусове на “Аеросмит”.

И да не пожелае да те люби (макар че беше май готова ти?) на тази ваша пета среща вече.

Защото просто те обича. Защото иска да те съхрани.

Като присъствие, ефир и мисъл. И сфера, във която сте сами.

Нима това не е любов реална?

Любов във делничните бързи дни?

Любов, която всеки скришом чака.

Любов, която мъничко боли.