gatzof

Не ме изпращай Не ме изпращай до вратата или асансьора. Не ме изпращай, отпусни клепачи и поспи. Аз просто бях до тебе тази вечер, за да те имам като полъха от треви. Дали и други като мене луди, си срещала в предишните си дни? Да идва мъж и карамфил да носи да замълчи, целувайки с очи? Вечерята от близкия китайски ресторант да е закупил в плик. И да говорите във хола. За музика, за кино, за Париж, за новото изкуство на екрана и старите картини на Дали. Да пуска дискове на Ерик Клептън и блусове на “Аеросмит”. И да не пожелае да те люби (макар че беше май готова ти?) на тази ваша пета среща вече. Защото просто те обича. Защото иска да те съхрани. Като присъствие, ефир и мисъл. И сфера, във която сте сами. Нима това не е любов реална? Любов във делничните бързи дни? Любов, която всеки скришом чака. Любов, която мъничко боли.

Просто песен, ако си я пуснете втори път ще съм доволен.

Песен създадена на шега преди година от рок момчета на....години.