Стихия
От shefkata
· 1475 прегледа
Аз съм природна стихия
не гледам какво разрушавам.
Зад декори и маски не се крия
и ми е все едно, кого наранявам.
Аз не съм иконата от стената
и при тебе не ще остана...
Отдавна си тръгна от мен жената,
за да отстъпи място на урагана !
Аз съм черната и съм „онази",
която съня ти вечно тормози,
аз съм същата, дето всяка я мрази,
защото си я възпял във поеми и прози.
Аз съм бурята, която в сърцето вилнее
и дъждът, дето в прозореца чука,
аз съм вятъра, който ти пее...
Уж ме няма, а вечно съм тука.
Аз съм виелица и съм стихия
със мене трудно ще се оправиш.
Но със сигурност не съм от тия,
които някога ще забравиш...
-
3
Препоръчани коментари