Присънно-сънна

Сред залези,

присънно-сънна,

почти докосната,

недорисувана

и цялата

пастелна сянка...

на икона

или разпятие...

разсипана дъга

оттанък ниското,

с очите на жена

и

много повече,

душата ми-

прострелян прицел

потъва

в мекосладкото на кожата ти.

Искам те.

Недосънуван,

разсипан вятър

в дланите ми плаче.

А мокрите следи

по устните-

среднощни

стъпки

на разнежено море са.

Блещукащи

следи-

седеф

в мастилото на мидата

превързват

наранено-синьото...

за да те искам-

с невидимите рани

в мислите

на рибите

и

видимите

белези

зад погледите избелели

на празни

да те чакат

ръковини...

Скалата с фара

и душата ми...

прострелян прицел,

оттатък пристана

в просънно-сънното на залеза...

да ме поискаш.