Докато дъждът валеше,
аз ти разказвах приказки,
за принцове яхнали бели коне,
за битки измислено-истински.
За феи прекрасни с тънки криле,
за девойки красиви с мащехи зли,
за шивачи по-умни от мнозина крале,
за змейове страшни и принцеси добри.
Покорявахме с теб светове,
влизахме в битки със злите порои
побеждавахме лоши и опасни царе,
бяхме истински екшън герои.
Докато дъждът валеше,
с теб ловяхме сълзите на Бога,
протягахме нагоре към него ръце,
и палехме от капките, огън,
разсичахме с мечове небето на две.
Блещукаха в локвите нашите образи,
танцувахме там под дъжда,
покорявахме мокрите острови,
да можеше вечно да вали, просто така.
Докато дъждът валеше,
ти плачеше в моите прегръдки,
за всяка капка получаваше целувка(а понякога две),
да бих могла, бих изпила водата на глътки,
с устни бих убила страха.
Докато дъждът валеше...
в душата ми тлееше огън,
с който бях способна да изпаря цяло море,
докато дъждът валеше,
ти беше моето смело малко момче!
Препоръчани коментари