• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7350

И пак за син Ивайло

dindi

59 прегледа

Човек дори и добре да живее, един ден му се ражда син на име Ивайло и му ебава майката отвсякъде. Или си ебава майката е по-точно, че майката на Ивайло е е.... (същата лоша думичка, за която се сещате, ама взех да прекалявам, ми се стува), то е ясно, иначе няма как Ивайло да се появи. Само дето майката на Ивайло никога не си е представяла, че едното му (е, добре де, няколко бяха) ще я накара да се превърне в истерясала, мрънкаща откачалка.

Имам най-лошото дете на света. Не ми трябва да познавам останалите, за да го знам. Сигурна съм. Моят син е проклет, лигав, инат, а най-големият му недостатък, е че е мой. Има един миг сутрин когато се събуди и отвори очи и ми се усмихне все едно виждам моите очи в умалена версия, толкова невинни и сладки. На мама бонбона иде ми да го ям, ям, ям...Но тези мигове са рядкост обикновено се събуждаме с рев, сърдити на целия свят и най-вече на майка си, която незнайно какво е направила, но със сигурност е виновна. И ето го на мама слънцето в цялата си прелест. Почти вече на 2 години, не говори, но философства непрекъснато, не му разбирам, но съм сигурна, че вече ми се отговаря. А това "Мам-мам" дето го повтаря съм убедена, че означава "мамка ти". Моят син не ходи, той си пази краката да са му новички, пък си е и кеф да те носят на ръце и нищо, че си почти на 2 да те возят в количка. Моят син не спи, вечерно време след като ми е теглил първо порядъчна доза шамари и се върти, върти към 23 и 30 може и да заспи, разбира се, ще се събуди в 1:00, 3:00, 5:00, 7:00, за да не би майка му, случайно да прекали със съня.Истината е, че майката на това дете щом започне да се смрачава започва да тепери, знаейки какво я очаква. Тук не преувеличавам, ама никак. По обяд схемата е друга, взима се количката и хайде навън, иначе забрави. Срещат ме разни познати и "Ооооо Диде, ти кога роди второ, да ти е живо и здраво". С добре отмерен злобен поглед отговарям: "Същото ееееееее". На майка ми вече няколко пъти и честитиха, че е станала баба-отново. Пази Боже.

Моят син не яде. Чувала съм, че има деца, които ядът, ама моето не е от тях. В мигът, който някой се усмели да му поднесе нещо към устата детето пада на колене, имаме си поза дупето горе, главата в земята и рев все едно го колят. Няма мъцане, вадиме тежката артилерия и крокодилските сълзи потичат по лицето ни с порядъчна доза сополи. "Абе Диде, каква ясла, вкарвай детето направо в НАТФИЗ". Край на цитата. Някои деца могат и да знаят вкуса на краставиците, доматите, ягодите, пъпешите абе за каквото се сетите, но не и ние. Ние сме на кисело мляко и бисквити. Днес ядохме грозде. Чупиме зрънце, пъхаме го в устата и го плюеме и без това е на пода, защо и да не го посмачкаме малко с крак. Ей, тъй за кеф. Но пък понеже аз съм най-лошата майка на света и ме тормозят,че другите деца правели еди кво си, пък моето не. Аз се зареждам с търпение и се хващам да уча синето да яде с прибори. Да учиш дете, което не яде, как се яде е сложен процес. За целта ти трябва някаква манджа и прибори. След това сядаш на стола срещу него, слагаш си лигавника и той започва да храни теб. Резултатът е проклетата манджа по цялото ти лице и дрехи, но пък детето свиква да държи прибори и си умира от кеф докато те тъпче с храната, която би трябвало да отива в неговия стомах, а не в твоя. Ееееее всичко в името на децата! Амин.

Моето дете на гърне не ходи. Човекът отдавна си го заяви след като в порив на непокорство метна гърнето от втория етаж върху колата на вуйчо си. То не са молби, то не са обяснения,то не е...абе сигурна съм, че е наясно за какво е, ама пък що да ми пристава на акъла. Майката трябва да се държи на щрек и винаги в готовност, а като много знае захлупете и гърнето върху главата и да не се отваря. На мама малкият опортюнист.юююююююю

Думата на моето дете е заповед за мен. Има деца, които слушат майките си, е аз съм майка, което слуша детето си. Недай си Боже да възроптая теглят ми един бой и марш в ъгъла наказана. Не, не се шегувам детето просто ми дава пълен игнор когато не му изнасям, странно но: "Виж какво ще ти дам и хайде мама да купи", са вълшебните изрази, които могат да го накарат в определен момент да ми обърне внимание или да използва "новичките" си крака поне една пресечка.От там натам, защо да обръщаме внимание на тази истерясалата, която крещи само "Не! Не! Не!". Само разваля удоволствието.

За да бъдето едно щастливо дете трябва да знаете няколко основни правила.

Първо, като пиете сок, след няколко глътки го изсипете на пода. След като поджапате изпаднете в истеричен рев, че искате още сок.

Второ, мятайте играчки през балкона. Ако се усмелят да ви забранят, просто се усмихнете и докато се усмихвате метнете де що има всичко около вас.

Трето, бийте се. Стиснете злобно зъбки и бой, бой...вас може никога да не са ви били, но не е важно да си ял бой, а ти да налиташ на бой.

Четвърто, мама винаги и навсякъде. Важно е мама да е права не и давайте да сяда, що за наглост, тя трябва да е в готовност да ви служи и да се подчинява.

Пето, не дръжте на чистота, колкото в по-голяма кал се наврете, толкова по-голям герой сте...и шесто и седмо...правила...много...

А мама се чуди дали този глупак, който е казал, че децата са най-голямото щастие на света, всъщност е имал деца. Съмнявам се. Да ми бяха стояли събрани краката, щеше да ми е мирна сега главата.

...и все пак си мисля, че вече не мога без онези сутрини, в които две очички ми се усмихват и докато хитро ме гледат да се чудя,,,Боже, какво ли ме очаква днес?


6 души харесват това


15 Коментара



Ревеш, ревеш, ама без чудовището си не можеш. :)

Вместо сега да мислиш, как е трябвало да си стискаш краката, можеше просто да ползваш презерватив. ;)

п.п. Вече ще минавам на другия тротоар.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

много забавно мдааа

От едно известно време насам си мисля (и аз) как ги изтрайвам тези малките, заради които всеки ден ме боли гърбът, сменям по 3 тоалета на ден, сдържам си нервите, когато ми идва да крещя.. и да им шляпна едно по дупетата, и когато ми се отвръща с 'Няма пък', 'Не го искам това', 'Махай се' да мога наистина да се маФФФна ... та мисля си, ами те добре че не са моите, ами един ден какво ме чака.. !!! Как ще го търпя това нещо, ако е моето?!!!

Та да си дойда на думата ... ти си герой!! 24/7 - евала! :wors:

П.С. и къде мамка му са ми емотиконките??

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз като ви повтарям, че ТЕ са от другата страна на барикадата и нашата заветна цел е да оцелеем до пълнолетието им :lol6:

Дид, Сандра беше на две когато метна през терасата /трети етаж сме/ два винкела и нацели колата на баба си. Луд късмет, че се стоварили върху тавана на колата.

Знете ли за какво си говорят си говорят майките докато изчадията се ровят в пясъка? Разказват си страшни истории как същите тези малки сладки гадинки се опитват да ги уморят.

П.п. Ама, верно ти е одрал кожата. Съмнява ме, че баща е участвал ......

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

П.П.2 И като почнат да реват на оная песен за "сине мой, сине..." шъ кажеш, че златни ги ака......


1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ми, аз да не се обаждам...

Детето вече почна трети месец без памперс, даже махнах и нощния, макар да имаме две изцепки за две седмици :)

До преди половин година ядеше. Много. Сега много пъти си ляга гладна, ама става озверяла от глад. Ако я оставя без следобедна закуска (това ми е най-новият опит), после вечеря.

За хвърлянето през терасата (ние сме на шестия етаж) и аз съм се оплаквала...

Понеже аз съм тази, дето най и се кара, когато трябва, и пляскам ръце и дупе, на мен най-често се сърди и най-бяга от мен, ама много бързо се сеща и все мен търси. Обаче най-се кефя и ми е топло на душата, като каже "мамо". Тя не казва "мам" или "мама", а направо "мамо" :)

И повтаря всичко, което чуе. Може да не е правилно, може да няма нищо общо с действителността, но е като папагал. Със заспиването вечер проблем нямам, но имам такъв с обедното приспиване. Зор е. Отнемало ми е до два часа. И т.н. и т.н., че това не е моят блог хихи

И да кажа последно, че според нея се казва "Йели" :)))

п.п.Диде, не се отчайвай. Може и по-зле да беше. А, като спи, е истинско ангелче, нали?

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара
Аз като ви повтарям, че ТЕ са от другата страна на барикадата и нашата заветна цел е да оцелеем до пълнолетието им :lol6:

Цялата работа с размножаването и ползите от него ми се струва бош лаф история. Лъжааат бе, лъжааааат, за да те преебат и теб:))))

Гале, момиченцата още от малки са по-големи герои. Тези пишкодръпчовци-момченцата лигльовци се раждат и лигльовци си остават. От ръцете на мама в ръцете на жена си...цял живот дундуркане, как да не им завидиш?!?

Сподели този коментар


Линк към коментара

След толкова много думи изпълнени с негативизъм,dindi, мислиш ли, че детето не го попива и просто не е е отражение на твоето отношение .Децата в тази крехка възраст имат качеството да улавят тия неща. Не знам какво е да имаш злоядо дете, но знам какво коства на една майка да храни детето си чрез сонда или на друга, държейки го цял ден в ръцете си , докато то прави гърчове .

Мислите ли ,че тях не ги боли гърбът и не са на прага на изтощението от безсъние и безсилие? -обръщам се и към тези, на които им е весело ,като четат подобни неща. И това не е просто преходен период в израстването на децата им, а житейският им път.

И да ме извините, макар и в духа на майтапа,думи като изчадие и проклет по адрес на деца ме хващат за гърлото. Не мислех да пиша, но някак ме провокира всичко това. Мнението ми в никакъв случай не е осъдително. Просто майчинството е една благословия, и не бива да допускаме всичките съпътстващи го трудности да правят от нас жените груби същества , а напротив да ни смекчат и същевременно в това да е силата ни . Иначе къде е смисълът на любовта и в частност на майчинската?!

В навечерието на Успение Богородично сме, може би е хубаво да се замислим над някои неща.

пп И dindi,думите имат сила...

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Съжалявам ако съм те засегнала по някакъв начин, но това е моят начин на изразяване.Разбира се, че всеки ден благодаря на Бога, че имам нормално и здраво дете, но отказвам да го идеализирам. Обичам сина си, аз ако не го обичах, нямаше да го превърна в такъв лигльо(най-вероятно и тази думичка няма да одобриш, ама по-подходяща няма). И да ти кажа ще ми се да възпитам това дете да гледа хумористично на живота, а не да приема елементарни неща навътре.Думите болят, но думите ни карат и да се усмихваме:

П.П Думичката "изчадие" не съм я ползвала, но е идейна, а че е проклет, проклет. Това е истината. Може и да те хващат за гушата, ама как да кажа на черното бяло и да въздишам колко добър е сина ми, като не е така. Ако можеш да намериш по-добра дума за дете в състояние да реве три часа, само защото му отказано да счупи стъклената чаша в пода...заповядай!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Може и да съм прозвучала твърде сериозно, знам ли.Но не съм си и помисляла за секунда ,че всичко това не е продиктувано от любов, и да- приемам че хората сме различни.Не тропам с крак за да заявя ,че съм единствената права, но от това което прочетох не лъхаше благодарност,а нещо друго.Аз коментирах него. Не съдя никого пак повтарям .Хората имаме различно чувство за хумор и вероятно неща, които на мен ми се струват абсурдни ,за друг са забавни.

Думичката която цитираш, не съм споменавала конкретно че си я писала ти, някъде в коментарите я прочетох,беше в контекста, затова се обърнах и към останалите.

Отношението като цяло към децата е грубо.Позволих си да вляза в личното ти пространство и да изкажа мнението си на човек имащ възможност да наблюдава.Тук излизам от частния случай. Знам ,че никой не е роден научен да бъде родител,дори според мен това е най- трудната професия в живота, но можем да бъдем малко по- добри,по- меки и по- нежни и по- търпеливи ,когато става дума за малки деца.Не е нужно да описвам каква е картинката навсякъде около нас.

За да реве едно дете 3 часа за нещо безумно, това означава че то отдавна е забравило за какво реве и го прави от противоборство. В такъв случай възрастният е хубаво да намери начин да разсее детето, има толкова други интересни неща и е толкова сладко да усетиш как детските очички поддават, но е нужно е търпение и изобретателност, позитивна нагласа,които съм сигурна че точно ти притежаваш,dindi, но понякога невъзможността да излезем от конкретната ситуация ,не ни позволява да видим нещата по мащабно.

Малките деца са като горещо желязо в ръцете.Сега е момента да ковеш,dindi. Какъв мироглед ще изгради детето и какъв мъж ще стане в случая синът ти, зависи до огромна степен от теб.Дали ще има цинично отношение към живота или елегантно чувство за хумор също.

Това е позицията ми по въпроса, не толкова лична критика.Повторих го няколко пъти,защото не искам думите ми да се тълкуват по този начин,далеч съм от тази идея.

пп Не бъди толкова сигурна, че черното винаги и на всяка цена е черно. ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Уиш, имаш ли деца?

Ако имаш само не ми казвай, че никога не са те изкарвали извън нерви, да си скубеш косите и отчаяно да се чудиш защо на теб? Моят пост е посветен на това състояние. А, пък този http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=76&showentry=8969 е за друго, отново посветено на сина ми.

Не вярвам в наличието на перфектния родител, всички бъркаме.

И, да взела си ме прекалено насериозно.

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Благославяш, благославяш, ама всяко нещо си има таван (освен небето май).

Почти всички мои познати ми казват, че съм много търпелива с дъщеря си. Явно гледат посебе си, че те не са такива. Наистина търпя. Първо говоря и обяснявам. С много думи. После давам по-големите за пример, че нали малчуганите все искат да са големи. Не знам до колко това е начинът. Но знам, че не винаги помага. А моята дъщеря умее да ме изкара извън релсите. Често. Явно при Диди се случва по-често. Всяка майка (е, почти всяка) обича най-много детето си. Иска най-доброто за него и т.н. Но няма начин да мислим всеки ден за това, че сме благословени. Да мислим за другите деца, които си нямат дом или са болнички...Просто не става. Ние гледаме нашето си ежедневие, нашите си проблеми. Може ли да ни вини някой?

Не че защитавам Диди, ама тия, малките, наиситина са като дяволчета понякога.

Моята щерка пък се е научила да крещи. Знаете ли как се чувствам, като го направи в магазин или другаде, където има много хора? Да ме зяпат, съдейки ме, че и правя нещо. Аз просто не и позволявам всичко. Трябва и да се научат, че не могат да имат всичко и не може винаги да е на тяхната. Макар да е трудно. Може и да се отклоних малко, ама...

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

О, Гале търпение с тирове имам. Фактът, че имам мускули от носене и влачене, само аз си знам през какво съм преминала.

При моете дете всичко е мъка, ама дали ще подстригвам, дали ще го обличам, дали ще му режа ноктите, дали ще го къпя, всичко е борба. Хич, не се чувствам виновна за това, че съм просто човек с нормална нервна система.

С тендовагинит ми се сдобиха ръцете, с разширени вени краката, а сенките под очите ми са като дупки. Поне малко да помрънкам ми се полага, само това искам, а иначе търпя, търпя...Пък и защо да не се посмея на собствен гръб, то това си ми и остана. То се знае, че при възпитанието майката винаги е виновна.

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

А искахте сватба, нали ? С бяла рокля и първа брачна нощ, нали ?

Секс искахте, а ? Мъж до вас, като канара, да ви обича и закриля докато сте живи, нали ? Жени да станете, деца да родите, утеха да ви са, а ?

Е -получихте си всичко , което желаехте crazy.gif

После да не съм чул,. да кажете, че сте недоволни

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Оп, "изчадието" аз съм го казала. Както и "гадинки". Пропуснала съм диванета, динозаври/в последствие/ и гнуслявчики. За другите не се сещам в момента.

Явно, Уиш няма деца. Ще разбере един ден. Дано.

Това е като онази реклама "Мъжете знаят защо", та и "Майките знаят защо" :Р

Док, това е най-прекрасния начин да ти побелее косата и да ти се разклати нервната система - да отгледаш две деца. Поне две. И не мога да разбера какво още се помайваш.....

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход