От: Скитници странни

С усмивки наивно - невинни

по пътища прашни навред по земята

се скитат бездомни-пребити

свещената правда и истина свята.

Немили, недраги- оплюти,

понесли греха на греховните хора,

се взират в душите разплути,

разплути от завист и злоба.

Те шетат с едничката мисъл

душите заспали във мрака да будят

със съвест и разум, и мисъл

и правото свято горещо да любят.

Там дето коват се закони

пристъпиха бодро с надежда и вяра,

начело да сложат канони

за нова моралност, за ред и за мяра.

Но още отвън на вратата

със крясъци: „Вън поганци проклети"

посрещна ги злобно тълпата,

тълпата със хули обидни и клетви.

Отидоха после в мъглите

на вечна заблуда в невежество тъпо

със цел да отворят очите,

очите на всяко неуко и сляпо.

Но тама „Осанна ... го разпни"-

надежда разплута- омраза вековна.

Сред погледи мрачни и празни

лъжите ликуват – гримаса злокобна.

И чуят се викове злобни:

„Анатема, братя, дошли са поганци,

развратници мръсни – бездомни,

изчадия черни и гад сатанинска".

С омраза и ярост ги срещат

продажници клети- измамници разни

и простите люди не знаят

доброто какво и пориви чисти...

Аз вярвам във бъдеще светло,

че правдата свята, реда и закона

ще дишат сводно и леко,

строшили хомота на век на Мамона.

Със радост ще пеят кат птички

свободните хора в просторите светли,

лъжите, измамите всички

ще гинат позорно затворени в клетки.

А моята вяра е вяра

свещена и на милионите хора,

тя в свойта върховна изява

ще възтържествува над алчност и злоба....

Източник: Скитници странни