И пак за син Ивайло
От dindi
· 973 прегледа
Човек дори и добре да живее, един ден му се ражда син на име Ивайло и му ебава майката отвсякъде. Или си ебава майката е по-точно, че майката на Ивайло е е.... (същата лоша думичка, за която се сещате, ама взех да прекалявам, ми се стува), то е ясно, иначе няма как Ивайло да се появи. Само дето майката на Ивайло никога не си е представяла, че едното му (е, добре де, няколко бяха) ще я накара да се превърне в истерясала, мрънкаща откачалка.
Имам най-лошото дете на света. Не ми трябва да познавам останалите, за да го знам. Сигурна съм. Моят син е проклет, лигав, инат, а най-големият му недостатък, е че е мой. Има един миг сутрин когато се събуди и отвори очи и ми се усмихне все едно виждам моите очи в умалена версия, толкова невинни и сладки. На мама бонбона иде ми да го ям, ям, ям...Но тези мигове са рядкост обикновено се събуждаме с рев, сърдити на целия свят и най-вече на майка си, която незнайно какво е направила, но със сигурност е виновна. И ето го на мама слънцето в цялата си прелест. Почти вече на 2 години, не говори, но философства непрекъснато, не му разбирам, но съм сигурна, че вече ми се отговаря. А това "Мам-мам" дето го повтаря съм убедена, че означава "мамка ти". Моят син не ходи, той си пази краката да са му новички, пък си е и кеф да те носят на ръце и нищо, че си почти на 2 да те возят в количка. Моят син не спи, вечерно време след като ми е теглил първо порядъчна доза шамари и се върти, върти към 23 и 30 може и да заспи, разбира се, ще се събуди в 1:00, 3:00, 5:00, 7:00, за да не би майка му, случайно да прекали със съня.Истината е, че майката на това дете щом започне да се смрачава започва да тепери, знаейки какво я очаква. Тук не преувеличавам, ама никак. По обяд схемата е друга, взима се количката и хайде навън, иначе забрави. Срещат ме разни познати и "Ооооо Диде, ти кога роди второ, да ти е живо и здраво". С добре отмерен злобен поглед отговарям: "Същото ееееееее". На майка ми вече няколко пъти и честитиха, че е станала баба-отново. Пази Боже.
Моят син не яде. Чувала съм, че има деца, които ядът, ама моето не е от тях. В мигът, който някой се усмели да му поднесе нещо към устата детето пада на колене, имаме си поза дупето горе, главата в земята и рев все едно го колят. Няма мъцане, вадиме тежката артилерия и крокодилските сълзи потичат по лицето ни с порядъчна доза сополи. "Абе Диде, каква ясла, вкарвай детето направо в НАТФИЗ". Край на цитата. Някои деца могат и да знаят вкуса на краставиците, доматите, ягодите, пъпешите абе за каквото се сетите, но не и ние. Ние сме на кисело мляко и бисквити. Днес ядохме грозде. Чупиме зрънце, пъхаме го в устата и го плюеме и без това е на пода, защо и да не го посмачкаме малко с крак. Ей, тъй за кеф. Но пък понеже аз съм най-лошата майка на света и ме тормозят,че другите деца правели еди кво си, пък моето не. Аз се зареждам с търпение и се хващам да уча синето да яде с прибори. Да учиш дете, което не яде, как се яде е сложен процес. За целта ти трябва някаква манджа и прибори. След това сядаш на стола срещу него, слагаш си лигавника и той започва да храни теб. Резултатът е проклетата манджа по цялото ти лице и дрехи, но пък детето свиква да държи прибори и си умира от кеф докато те тъпче с храната, която би трябвало да отива в неговия стомах, а не в твоя. Ееееее всичко в името на децата! Амин.
Моето дете на гърне не ходи. Човекът отдавна си го заяви след като в порив на непокорство метна гърнето от втория етаж върху колата на вуйчо си. То не са молби, то не са обяснения,то не е...абе сигурна съм, че е наясно за какво е, ама пък що да ми пристава на акъла. Майката трябва да се държи на щрек и винаги в готовност, а като много знае захлупете и гърнето върху главата и да не се отваря. На мама малкият опортюнист.юююююююю
Думата на моето дете е заповед за мен. Има деца, които слушат майките си, е аз съм майка, което слуша детето си. Недай си Боже да възроптая теглят ми един бой и марш в ъгъла наказана. Не, не се шегувам детето просто ми дава пълен игнор когато не му изнасям, странно но: "Виж какво ще ти дам и хайде мама да купи", са вълшебните изрази, които могат да го накарат в определен момент да ми обърне внимание или да използва "новичките" си крака поне една пресечка.От там натам, защо да обръщаме внимание на тази истерясалата, която крещи само "Не! Не! Не!". Само разваля удоволствието.
За да бъдето едно щастливо дете трябва да знаете няколко основни правила.
Първо, като пиете сок, след няколко глътки го изсипете на пода. След като поджапате изпаднете в истеричен рев, че искате още сок.
Второ, мятайте играчки през балкона. Ако се усмелят да ви забранят, просто се усмихнете и докато се усмихвате метнете де що има всичко около вас.
Трето, бийте се. Стиснете злобно зъбки и бой, бой...вас може никога да не са ви били, но не е важно да си ял бой, а ти да налиташ на бой.
Четвърто, мама винаги и навсякъде. Важно е мама да е права не и давайте да сяда, що за наглост, тя трябва да е в готовност да ви служи и да се подчинява.
Пето, не дръжте на чистота, колкото в по-голяма кал се наврете, толкова по-голям герой сте...и шесто и седмо...правила...много...
А мама се чуди дали този глупак, който е казал, че децата са най-голямото щастие на света, всъщност е имал деца. Съмнявам се. Да ми бяха стояли събрани краката, щеше да ми е мирна сега главата.
...и все пак си мисля, че вече не мога без онези сутрини, в които две очички ми се усмихват и докато хитро ме гледат да се чудя,,,Боже, какво ли ме очаква днес?
-
6
Препоръчани коментари