Животът започва когато излезеш в отпуска. Рая. Ден първи.
От emmi
· 1489 прегледа
Ей така, седя си в офиса, зяпам през прозореца как дечурлигата се къпят в сухия фонтан и ми е едно такова почти нещастно, че пак съм на работа. Това е положението: хубавите работи стават бавно и свършват бързо.
Навъртях 1600км. Опелчето /пу, пу, да не му е уроки/ се справи блестящо. Не ги знам какви магистрали строят, но аз на магистрала не стъпвам - стъпахме за едни 60км на магистрала Тракия и се подлудих с хилядите отклонения за Пловдив. Малките приятни пътенца от селце в селце са си супер.
Ден първи.
Натъпкахме се пържени филийки, натъпкахме и раницата с пържени филийки и подкарах към Лещен.
Оказа се, че и един катун цигани бръмчи с каруците посока Лещен. Изпреварих ги на половината път, паркирах на дебела сенчица и тъкмо поприключихме с обиколката и ги чуваме да топуркат по пътя. Аййййййййййде, бързо в колата, че как се изпреварват пет каруци нагоре по баира.
В Ковачевица, в кръчмата вече нямаше места. Народа официално все още беше на кафе, но с тенденция да се премине и към нещо по-сериозно с напредването на деня. Скромен жест към туристите - малко сувенирно магазинче. Местния луд се беше понапил от сутринта и единствено неговия глас се чуваше по цялата "главна" улица. Кметицата се препираше с него и се опитваше да го "вразуми". Е, може би щеше да се получи, но чак след като изтрезнееше, а кога щеше да стане това - божа работа.
Да взема да ви обяснявам за атмосфери, за усещане за безвремие, за автентичност и архитектура, за красоти неземни..... Едно ще ви кажа: Много ни е хубава Българийката.
Сега, като се замисля, не помня къде точно си изядохме пържените филийки и сандвичите. Май последната филия си я хапнах докато пълзях нагоре по баира към Роженския манастир. От Гоце Делчев прецапахме по един път, който на картата е нарисуван в беличко, но го има. Половина път е ремонтиран и е прекрасен, другата половина е в ремонт, третата половина е подготвен за ремонт, а четвъртата половина, към Мелник, е мечтата на всеки зъболекар - всички пломби падат.
В едно от селцата не можах да устоя и спрях да питаме по колко продават виното. Хората сложили една масичка пред портата и две шишета с бяло и червено вино на нея. Една масичка отминах, втора, трета.............. е, спрях.
Червено вино. Широка мелнишка лоза. 2,50 лева за литър. Взехме една петлитровка и сега си умираме от яд, че не взехме повече.
С Роженския манастир се получи малко неудобно. Отчето в църквата заяви, че няма да пусне жените в църквата докато не се покрият /всички сме с къси панталонки - и мъже и жени/ и сочи с пръстче: там, навън имало служебни дрехи. Така значи.... жените не може, мъжете може. Защо? Защото техните крака са космати и са си покрити естествено? И не влязох в църквата. Снимах отвън докато чаках. И там сложили табела, че е забранено снимането.
В Мелник ми беше мерак да отида от сума и време. Все ми се представяше едно такова романтише и красивише. Оказа се една улица със заведения. Това дето най го мразя. Но Мелнишките пирамиди наистина са впечатляващи. Тръгнахме да търсим Кордопуловата къща - била убийствено красива и със невероятни дърворезби, и има печат от стоте национални обекта /събирам аз, събирааааам/. Та, не можахме да я намерим. Всъщност, спряхме да я търсим в момента, в който открихме избата на "Шестака"
Оооооххх, както се бяхме запотили, както ни беше напекло онова ми ти слънцееее, майкооооооо. А вътре хладничко, едни хора насядали, едни дегустации, момчето едно бърборливо, а аз един шофьор - да си умреш на мъка. Е, топнах си носленцето колкото да не съм капо. Розенцето почти го изпих - женско винце е това, лекичко, не се полага на мъжете. Червеното имам намерение да го пазя. Да видим до кога.......
Край на Ден първи.
-
5
Препоръчани коментари