emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    152226

Животът започва когато излезеш в отпуска.

emmi

618 прегледа

Хубавите неща стават бавно и свършват бързо. А отпуските още по-бързо. След това реалността те връхлита като едно цунами и така здраво те мята, че ти избива от главата всички мисли за почивки и нирвани за една година напред.

Затова, ще си извадя снимките на хартиен носител, ще си купя някое красиво албумче и през дългите зимни вечери ще си ги подредя една по една и ще си ги надпиша.

До хижа Гоце Делчев се стига с кола, от там до хижа Безбог има лифт. Седях си на седалката, стисках раницата с пържените филийки, клатех си краката над всички онези мури от песните и се усмихвах с една глуповато-отнесена усмивка, белег за пребиваването ми нирваната.

Изкачваш баира, обръщаш се назад и виждаш хижа Безбог как се отразява във водите на Безбожкото езеро.

Bezbog3.jpg

Не ми е интересно да "покорявам" върхове. Това е някак си по-мъжко занимание. Да покориш нещо. Да ти е трудно, но ти да не се предаваш и въпреки всички трудности /колкото повече - толкова повече покоряването е по-сладко/ да се качиш на върха и да си отгоре, и всичко да е в краката ти, и ти да гледаш с поглед на победител и да си безкрайно доволен от себе си, и да си казваш "Ебати пича съм, как само го покорих този връх".

По-скоро предпочитам да се изненадвам от гледката, която ми се подарява след поредния баир, и да го катеря този тъп баир само защото искам да видя какво има там, зад него.

bezbog7.jpg

Байкушевата мура се оказа на сто метра от барчето, където се бяхме разположили да изпием поредното на нищонеприличащо кафе. Съдържателя изрази мнение, че както ни гледа, май само до мурата ще стигнем. "Защо?" - попитахме ние - "Да не е студено?" Луда работа: август е, как да е студено? Въпреки, че през цялото време се наслаждавахме на едни средни 25 градуса топлина. "Ами, не" - каза човека - "както не бързате....Тук всички бързат."

Е, не беше прав. Стигнахме до "Окото" и продължихме към "Рибното езеро". Аз леко влачейки единия крак - коляното отново ми се прецака - което ми придаваше една особена грация на движенията.

f.jpg

В Добърско е най-старата църква на Балканите. Началото на 17век. Изографисана е от девърските майстори. Църквата с най-много женски образи по стенописите. В двора на църквата има аязмо, за което се смята, че е облегчило болките на ослепените самуилови войни и те вместо да продължат към Роженския манастир са останали в селото, като са го преименували от Недобърско в Добърско.

Църквата е под закрилата на ЮНЕСКО и е в списъка на стоте национални обекта. Има си уредничка, която прибира по четири лева за вход без беседа и затваря вратите, когато провежда беседата да не я чуят случайно онези, другите, които не са си платили.

От друга страна, пак същата уредничка продава свещи и всеки може да си купи и да си запали по една свещичка, както си е редно във всяка една нормална църква, за здраве. Така че последно не ми стана ясно: в църква ли съм /тогава защо ми вземат пари за вход в църква/, в музей ли съм /тогава защо паля свещи/......... Ама, какво ли разбирам аз....

На два километра от Добърско, нагоре в Рила има рибарник за пъстърва. Горещо го препоръчвам на всеки, който се окаже по тези места. Бай Георги ще го посрещне и ще го нагости с най-вкусната и прясна пъстърва.

Пак там е и Вековния бор с копаната църква до него. Гледката е абсолютна сюрреалистична: Борът се вижда от далеко: изкоренен и пречупен, лежи като един огромен кит, изхвърлен от вълните на времето. Определено, не му е провървяло толкова, колкото на Байкушевата мура.

До него, на мястото на някогашно параклисче, от което в момента не е останало абсолютно нищо, има поставени две, сковани като къщички, дървени кутии с вратички и вътре в тях всеки е донесъл и оставил частица от вярата си: малка иконка, недогоряла свещичка, кандилце.... Оставаш безмълвен..........

И за да сме сигурни, че всичко е наред, след като похапнахме пъстървичката, отидохме да проверим как са мечките. В сайта се извиняват за лошия път към резервата за танцуващи мечки - все съм си ги представяла като пенсионирани балерини - съвсем излишно извинение защото път изобщо няма. Горкото ми Опелче смело ни лангърка до едно място през безбройни и безкрайни дупки докато не ми дожаля за него и продължихме пеша нагоре.

Да ви успокоя: мечките са добре. И ние бяхме добре докато седяхме на сухо под навеса, хапвахме домашно овче кисело мляко и чакахме да се извали дъжда.

Сега вече не съм толкова добре. Защото отпуската свърши, пак съм на работа, в багажника ми кротко ме чакат първия транш от десет килограма домати тип "Рома", следват есенните кротки занимания като бъркане на лютеници и печене на пипер, предстои и петнадесети септември, което само по себе си е достатъчна причина за стрес.

НО, ще се оправя. Следващата отпуска.

bezbog8.jpg


7 души харесват това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход