От: Пресътворих те

Мислиш си, че не съм вкусил

с болка от горчивите сълзи-

през лагуните безчувствен

минал съм без пориви- мечти?

В лунно- сребърните нощи

с пламъка на трепкащи звезди

са за погледи горещи

мъртво слепи моите очи?

Не, с наздравици угасях

във душата не една тъга,

се опивах и унасях

в полета на сетната мечта.

През пустините безбрежни,

с тъжна и разплакана душа -

срещу вихрите метежни

минах с блян от пурпурна звезда.

По поляните огрени

със безброй рубинени слънца

обич, ласки разпилени

дирих в капки утринна роса…

И аз пак пресътворих те

във лазурносиня светлина,

и отново удивих се

от сияйната ти красота…

Източник: Пресътворих те