Разни размисли и страсти на тема деца, градинки, родители...
От dindi
· 856 прегледа
За себе си отдавна съм взела едно важно решение – няма да порасна, пък! Колкото и да ми се трупат бръчките, килограмите и натиска живота, няма! Ще ходя боса по асфалта, ще си джапам в локвите и ще си пея в ГТ и хич не ми пука, че не ми отива на годините.
Не виждам нищо лошо в това да бъдем, понякога, повече деца и по-малко възрастни. Разбира се, като всеки нормален човек, с нормални репродуктивни възможности, поех риска да се размножа. Решението ми както повечето решения в моят живот беше взето -импулсивно, изпълнено - с ентусиазъм , а резултатът-умопомрачителен. Не бях подготвена. Имах разни подозрения, но те жестоко се разминаха с реалността. Учих се в движение, ядосвах се, плаках, изпадах в истерии, в паника, в шок… За 2 години научих много. Но идеята ми, не е да ви се фукам, защото аз съм най-ужасната майка на света. О, аз съм тази, която не и пука колко е часа, дали е време за лягане, ставане или хранене. Тази, която не я интересува, че детето й си е изцапало ръчичките в пясъчника, блузката му е мокра, а то щрапа по чорапи в градинката защото обувките го дразнят. Да, аз съм тази, която носи сака, в който често няма кърпички, но винаги има поне 6-7 колички, топка, кофички с лопатки, дрънкулки и все разни дребни залъгалки. Аз съм тази, която сутрин оставя простора пълен, чиниите не измити, пода мръсен и не изпитва грам угризение да яхне количката и да се запъти към някоя градинка. Не съм перфектна. Бъркам и си го знам, детето ми е малко разглезено дяволче и това си го знам. Имам много трески за дялане като родител, но не може да ми се отрече едно – обичам детето си и всяка свободна минута искам то да бъде щастливо. За това обикалям различни градинки, ходим на концерти и всякакви мероприятия, на които на него би му било забавно. Абсолютно съм се отказала от метода- в една и съща градинка, по едно и също време, с едни и същи деца. Моето дете чака всяка сутрин с нетърпение, защото не знае мама днес какво е измислила, може би точно заради това още без да сме си измили очите, то застава по пижама до вратата с обувки в ръка и иска навън(е, как да седна да мия чинии?!?). Моето дете е пълно с недостатъци - като мен, но нали все още сме малки и той и аз продължаваме упорито да се учим, но нали сме си русички и двамата…
Както и да е, идеята ми е за друго колкото повече растем, толкова повече изпитвам ужас от това да излизам на разходка със сина си. Не, защото постоянно иска да го нося или защото е кисел, а защото с възрастта вече започнахме да се присламчваме към другите деца. В което няма нищо лошо, човекът все пак е социално животно. Но все повече се убеждавам, че някои хора са станали родители в резултат на скъсан кондом. Като не желаеш да бъдеш родител, не бъди, не е задължително. Няма закон, който да те кара да се размножаваш! Невъзпитани, груби, нахални деца, оставени без всякакъв контрол, чупещи, рушащи, биещи се, а родителите? Родителите не се знаят, къде се. Уча сина ми да се реди на пързалката, да си дава играчките, да не замеря децата (не винаги ми се получава), но аз съм там до него и всеки път, когато прояви агресия към някое дете, размахвам строго пръст. Но аз съм една от малкото, все повече се сблъсквам с безхаберието на съвременния български родител. Този, който сяда на пейката, пали цигара и буквално оставя детето си да си троши главата (като си е негово, да си я троши), когато посегне обаче на моето, тогава става лошо.
В понеделник бяхме в Борисовата градина с моето диване, тичахме и играхме, докато синът ми не пожела да се качи на една от тези въртележките, в които пъхаш левче и тя се върти. Не успяхме да се доредим на някое от кончетата, тъй като група деца я бяха окупирали, някое дете иска да се качи там, майка му пусне парите и цялата оперативна група наскача. За друго дете-място няма. Добре, пробвахме се на количките пускам левчето и до седалката на моя син веднага се блъскат двама батковци и те да се люлят. Абе, не ми е за левчето, не виждате ли че ще смачкате детето ми?!? Хайде кончетата са свободни, мама ще пусне паричка да повози детето, както тръгнах да вадя, така се чу вик ”Ще има още” и същите онези деца наскачаха отново на кончетата. За сина ми място- няма! Общо взето „оперативната група” си беше намерила начин да си уплътнява времето в градинката, родителите на някое заблудено дете пускат пари, а те се возят за чужда сметка. В което лошо няма. На морето с няколко родителя така се редувахме, за да има максимален кеф за децата. Но тук, тези деца, бяха без всякакъв надзор, бутаха се дърпаха се, окупираха атракционите, а родителите им, Бог знае къде бяха. Издърпах сина си и се стопирах пред един весел чичко, който пееше детски песнички. Беше си глътка свеж въздух, с кеф му оставих пари в шапката, потанцувахме, попляскахме и си заминахме.
В сряда пък, посетихме нова градинка в чужд квартал не бяхме ходили там, голяма катерушка, детски смях, детски рев от всичко по много. Синът ми беше буквално пометен по пързалката от деца, които се кефеха да се блъскат на влакче. И тук не видях родители.
Днес пак посмяхме да се качим на една катерушка на НДК, детето ми се загледа по някаква тръба с някакво цвете отгоре, от което беше дръпнат и изтласкан от едно момиченце с думите: „Ей дребосък, разкарай се от тук!”.Родители и тук нямаше.
Преди време пък бяхме в друга градинка, на друга катерушка, където едно момченце пусна една чешма докрай и измокри всички наоколо. Един от татковците му се скара, попита го: „Къде са родителите ти?”, а отговорът на детето беше: „Ей, лайнар!”. И тук никой не се обади.
Веднъж сина ми удари едно момиченце в една градинка, веднъж аз бутнах едно дете с чантата си и го разплаках(почувствах се като злата вещица хахаха, но наваксах като му връчих една количка), деца са, случва се. Разбирам ги, това, което не мога да разбера е, къде са родителите на тези деца. Защо аз седя там размахвам пръст на моето дете и го уча да се съобразява с другите деца, а останалите родители си пият кафетата по пейките. Не че, няма свестни родители, има ги. И разни усмихнати баби и дядовци, които се радват на внуците си, но всичко това се губи сред хаоса на онези малки свободни електрони пуснати да правят каквото си искат. И утре те ще се бият с моето дете, а то ще отстъпва, и утре те ще го обиждат, а то няма да им отговаря. Дали, не правя грешка? Въпросът е реторичен.
Просто ми се ще понякога да застане в средата на градинката и да изкрещя с пълно гърло:”Хоооооораааааа възпитавайте, децата си!!!”.
Никой не е длъжен да бере плодовете на вашия мързел. Като сте решили да бъдете родители. Бъдете!
-
7
Препоръчани коментари