• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7365

Разни размисли и страсти на тема деца, градинки, родители...

dindi

53 прегледа

За себе си отдавна съм взела едно важно решение – няма да порасна, пък! Колкото и да ми се трупат бръчките, килограмите и натиска живота, няма! Ще ходя боса по асфалта, ще си джапам в локвите и ще си пея в ГТ и хич не ми пука, че не ми отива на годините.

Не виждам нищо лошо в това да бъдем, понякога, повече деца и по-малко възрастни. Разбира се, като всеки нормален човек, с нормални репродуктивни възможности, поех риска да се размножа. Решението ми както повечето решения в моят живот беше взето -импулсивно, изпълнено - с ентусиазъм , а резултатът-умопомрачителен. Не бях подготвена. Имах разни подозрения, но те жестоко се разминаха с реалността. Учих се в движение, ядосвах се, плаках, изпадах в истерии, в паника, в шок… За 2 години научих много. Но идеята ми, не е да ви се фукам, защото аз съм най-ужасната майка на света. О, аз съм тази, която не и пука колко е часа, дали е време за лягане, ставане или хранене. Тази, която не я интересува, че детето й си е изцапало ръчичките в пясъчника, блузката му е мокра, а то щрапа по чорапи в градинката защото обувките го дразнят. Да, аз съм тази, която носи сака, в който често няма кърпички, но винаги има поне 6-7 колички, топка, кофички с лопатки, дрънкулки и все разни дребни залъгалки. Аз съм тази, която сутрин оставя простора пълен, чиниите не измити, пода мръсен и не изпитва грам угризение да яхне количката и да се запъти към някоя градинка. Не съм перфектна. Бъркам и си го знам, детето ми е малко разглезено дяволче и това си го знам. Имам много трески за дялане като родител, но не може да ми се отрече едно – обичам детето си и всяка свободна минута искам то да бъде щастливо. За това обикалям различни градинки, ходим на концерти и всякакви мероприятия, на които на него би му било забавно. Абсолютно съм се отказала от метода- в една и съща градинка, по едно и също време, с едни и същи деца. Моето дете чака всяка сутрин с нетърпение, защото не знае мама днес какво е измислила, може би точно заради това още без да сме си измили очите, то застава по пижама до вратата с обувки в ръка и иска навън(е, как да седна да мия чинии?!?). Моето дете е пълно с недостатъци - като мен, но нали все още сме малки и той и аз продължаваме упорито да се учим, но нали сме си русички и двамата…

Както и да е, идеята ми е за друго колкото повече растем, толкова повече изпитвам ужас от това да излизам на разходка със сина си. Не, защото постоянно иска да го нося или защото е кисел, а защото с възрастта вече започнахме да се присламчваме към другите деца. В което няма нищо лошо, човекът все пак е социално животно. Но все повече се убеждавам, че някои хора са станали родители в резултат на скъсан кондом. Като не желаеш да бъдеш родител, не бъди, не е задължително. Няма закон, който да те кара да се размножаваш! Невъзпитани, груби, нахални деца, оставени без всякакъв контрол, чупещи, рушащи, биещи се, а родителите? Родителите не се знаят, къде се. Уча сина ми да се реди на пързалката, да си дава играчките, да не замеря децата (не винаги ми се получава), но аз съм там до него и всеки път, когато прояви агресия към някое дете, размахвам строго пръст. Но аз съм една от малкото, все повече се сблъсквам с безхаберието на съвременния български родител. Този, който сяда на пейката, пали цигара и буквално оставя детето си да си троши главата (като си е негово, да си я троши), когато посегне обаче на моето, тогава става лошо.

В понеделник бяхме в Борисовата градина с моето диване, тичахме и играхме, докато синът ми не пожела да се качи на една от тези въртележките, в които пъхаш левче и тя се върти. Не успяхме да се доредим на някое от кончетата, тъй като група деца я бяха окупирали, някое дете иска да се качи там, майка му пусне парите и цялата оперативна група наскача. За друго дете-място няма. Добре, пробвахме се на количките пускам левчето и до седалката на моя син веднага се блъскат двама батковци и те да се люлят. Абе, не ми е за левчето, не виждате ли че ще смачкате детето ми?!? Хайде кончетата са свободни, мама ще пусне паричка да повози детето, както тръгнах да вадя, така се чу вик ”Ще има още” и същите онези деца наскачаха отново на кончетата. За сина ми място- няма! Общо взето „оперативната група” си беше намерила начин да си уплътнява времето в градинката, родителите на някое заблудено дете пускат пари, а те се возят за чужда сметка. В което лошо няма. На морето с няколко родителя така се редувахме, за да има максимален кеф за децата. Но тук, тези деца, бяха без всякакъв надзор, бутаха се дърпаха се, окупираха атракционите, а родителите им, Бог знае къде бяха. Издърпах сина си и се стопирах пред един весел чичко, който пееше детски песнички. Беше си глътка свеж въздух, с кеф му оставих пари в шапката, потанцувахме, попляскахме и си заминахме.

В сряда пък, посетихме нова градинка в чужд квартал не бяхме ходили там, голяма катерушка, детски смях, детски рев от всичко по много. Синът ми беше буквално пометен по пързалката от деца, които се кефеха да се блъскат на влакче. И тук не видях родители.

Днес пак посмяхме да се качим на една катерушка на НДК, детето ми се загледа по някаква тръба с някакво цвете отгоре, от което беше дръпнат и изтласкан от едно момиченце с думите: „Ей дребосък, разкарай се от тук!”.Родители и тук нямаше.

Преди време пък бяхме в друга градинка, на друга катерушка, където едно момченце пусна една чешма докрай и измокри всички наоколо. Един от татковците му се скара, попита го: „Къде са родителите ти?”, а отговорът на детето беше: „Ей, лайнар!”. И тук никой не се обади.

Веднъж сина ми удари едно момиченце в една градинка, веднъж аз бутнах едно дете с чантата си и го разплаках(почувствах се като злата вещица хахаха, но наваксах като му връчих една количка), деца са, случва се. Разбирам ги, това, което не мога да разбера е, къде са родителите на тези деца. Защо аз седя там размахвам пръст на моето дете и го уча да се съобразява с другите деца, а останалите родители си пият кафетата по пейките. Не че, няма свестни родители, има ги. И разни усмихнати баби и дядовци, които се радват на внуците си, но всичко това се губи сред хаоса на онези малки свободни електрони пуснати да правят каквото си искат. И утре те ще се бият с моето дете, а то ще отстъпва, и утре те ще го обиждат, а то няма да им отговаря. Дали, не правя грешка? Въпросът е реторичен.

Просто ми се ще понякога да застане в средата на градинката и да изкрещя с пълно гърло:”Хоооооораааааа възпитавайте, децата си!!!”.

Никой не е длъжен да бере плодовете на вашия мързел. Като сте решили да бъдете родители. Бъдете!


7 души харесват това


7 Коментара


В класа на големия динозавър, когато все още не беше толкова ужасяващо голям, имаха едно момиченце-циганче. Единственото циганче в класа. Дойде в класа в пети клас - тъкмо бяха събрали двата класа за да стане един. Нашата част от класа /не защото беше наша/ някак си го приеха по-толерантно, въпреки че хлапето освен че циганче имаше и някакви психични проблеми. Вярно, съвсем леки. В нашия клас имаше едно дете Пенчо, което трудно се концентрираше, ставаше в час, току го избиваше на нещо, но нашата госпожа /иска ми се да кажа че и с помощта на родителите/ успя да им обясни, че това дете се нуждае от грижи, а не от присмиване. Боже, колко дълго изречение сътворих. Наш Пенчо /така се казваше/ беше нежна грижа на целия клас. Той беше следен неотлъчно и отглеждан от целия клас. Това, че Пенчо е успял да си реши реши задачата по математика или да прочете урока по нещо си беше повод за всенародни тържества. И в пети клас ни събраха. И дойде Калинка. И се започна тотален тормоз над това дете. Не над Пенчо - него нашите не го даваха и го защитаваха. Към Калинка също бяха толерантни. Обаче другия клас....

Та, за какво започнах и аз да разказвам. Организираме новогодишно тържество. Майките, учителите и децата. Песни и танци народов мира, томболи, викторини, почерпки. Купона е върха. Дете Калинка също е издокарано в рокличка розе и си седи на стола и си хапва от соленките. Минава Станислав зад гърба и. И просто защото минава от там го виждам как и забива една баница през врата. Без причина, ей така от любов към спорта.Майкоооооооооооо. Ама хич не ме интересува къде му е майката. Ама хич. Директно, веднага, в същата секунда Станислав получи равния по сила удар. така му запалих врата че сигурно още ме помни.

Помня друг случай, пак с младежи от класа - тогава бяха вече големи, май шести клас - ги излових да се бият. Познай дали не висяха всеки за извитото си ухо почти във въздуха докато аз тихичко им просъсквах че ще им откъсна ушите ако ги видя пак да се бият.

С гореописаните терористични случки искам да кажа, че ако няма майка наоколо да си "пасе" малкото диване - толкова по-зле за диването. Аз ще бъда неговата майка и няма да му позволя да си прави каквото си иска дали с моето дете или с някое чуждо.

Пък после нека се разправят с мен майките и татките.

Но, както не веднъж съм казвала аз съм майка-терористка и се придържам към Макаренковските методи на възпитание.

2 души харесват това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Абе не че не ми се искало, ама чуждо дете не смея да ударя, иначе все повече се убеждавам, че стратегията ми "без бой", не върши работа и накрая Ивчо изяде шамарите по дупето. Е, много е своенравен!


Сподели този коментар


Линк към коментара

Ох, Диди, сещаш се, че сме със сходни проблеми, нали?

Аз пък се дразня на тия майки, дето не стига, че ми кадят с цигарите си по площадките, ами взимат и по торба ядене за децата си и ги тъпчат ли тъпчат. Моето, като види, не , че е пригладняло, ама почва и то да иска- я банан, я тъпите царевични пъчици, дето никак не ги харесввам, я друга глезотия...Аз пък съм по-взискателна, така да се каже, към храната. Не искам детето ми да яде боклуци. То, че яде, яде, ама поне да я огранича доколкото мога. Една от тия кифли, дето така се беше наклепотила с вечерен грим, за да изведе дъщеричката си на пързалките зад блока, се хвалеше веднъж как малаката и минала с по-лека следобедна закуска- царевични пръчки и шоколад...И ми се и чуди, че аз не давам на малката шоколад, а нейната ядяла по цял...Абе, ей така най мразя. Да ми дават акъл на мен , че да ми се и чудят. Ай глейте си вашите деца и ме оставете да гледам аз своето както сметна за добре.

Иначе и аз се сблъсквам постоянно с онези деца, дето не знаят къде са им родителите, че и по-лошо- да са там, ама по-добре да ги няма...Малката на моята дружка яде шамарите на рождения си ден от едно момченце в детския кът и майка му каза: "Ами, какво да го правя" и когато други майки му направиха забележки, тя си го викна и си го гушна. Мда, рабрано човече ще стане от него...и така нататък и така нататък...

п.п. :*

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Гале, Ивчо научи за зрънчото по градинките, но аз не съм стриктна като теб. За съжаление се радвам на всяка хапка какъвто и боклук да е. Обикновено мъкна някаква кроасан или кифла, защото е абсурд да хапне до 10 часа каквото и да е, а ние вече сме навън по-късно, та общо взето аз съм от тия дето влачат храна, въпреки че не ми е практика, защото става мазало, но когато набутам нещо съм щастливо, защото адски ни мързи да дъвчим!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход