Ивайло-пак, отново, за поредно...
От dindi
· 1100 прегледа
Мисля си, напоследък все философски работи, пък и нали тапията ми е за това, нормално е живота ми да се върти около философията, или по точно аз да се въртя около нея. Започвам да се убеждавам, че е е по-готино да не се обвързвам с мнение или де да знам, просто съм си тъпичка и да си го държа за себе си. Та, да ви кажа винаги съм си мислела, че да си родител е лесна и забавна задача. Разбира се, съм си го мислела от позицията на дете. Някъде в онези моменти, в които майка ми не ме е пускала на дискотека или не ми е приставала на някои мои жизнено важни капризи. И си мислех аз и с малко злоба в душата си казвах: Аз един ден като стана майка, така няма да правя! Да де, ама живота ме обори...за поредно. Права си е била моята майчица, ама кой да я слуша? Ей, слушайте майките си, те знаят най-добре! Та, докато живеех аз с тези си мои заблуди си мислех: Като имам дете ще го науча: да е възпитано, да уважава възрастните, да мисли и да отстоява позициите си, да е ученолюбиво, работливо, амбициозно...Въобще ще взема един пластелин в ръцете си и ще го моделирам по моите представи за пърфект мен...На теория нещата са ми ясни, ама на практика.., на практика живота пак ми го нахендри(и то отзад-а там боли, мамка му!)...И ето ме мен щастливата мама, възпитавам, бъдещия идеален човек, по собствените си критерии. Да, ама той не мисли така. Той да ви кажа, хич не иска да е идеален, има си човекът собствена представа за битието, той е съвършеното зло, съвършеното зло, което последното нещо, което прави е да слуша "премъдрите" съвети на майка си. И най-ме е яд, че тежи 13 кила, има мозък на пиле и ме командва. Ей, това ме побърква! Че отде накъде аз, която съм магистър философ ще ме командва някаква запетайка, която и името не може да си каже? Аз съм висшистка бе, алооооооооооу!!!
Детето ми е толкова невъзпитано, че твърдо съм решила да го науча да ми вика "лельо", за да се дистанцирам от лошото му възпитание. Ми ей го на, водя дзвера на гости при баба му в НОИ, след като пищя, ама пищя зверски в коридора, разтропа се по всички врати и наизлязоха разни лелки с възмутени и по-малко възмутени физиономии, човекът метна играчката си през балкона (от осмия етаж летя проклетата кола), добре че не уцели никого, че тогаз беден ми е речника, толкоз да се извинявам. Баба му ни изгони и каза, да се върнем по-възпитани. Някой да знае къде раздават възпитание? Да взема два чувала и да се позаредя за предстоящото време, изпълнено с болка, викове и крясъци. И кой виновен? Майката. Бедната отрудена женица, която винаги гледа на всички да угоди-все тя обира негативите. А, пък ако вземе детето пък да прояви някои качества достойни за похвала, това веднага се приписва на природните му заложби. Значи доброто-то си е негово, а лошото, то е от майка му. Скапана несправедливост!
И го водих на зъболекар онзи ден да ви кажа, цяла сутрин ми сочеше устата си и приревяше. Поставих диагнозата веднага-има кариес. В най-големия дъжд, взимам в едната ръка детето, в другата чадъра и понеже той не желае да ходи(започвам да подозирам, че детето явно си мисли, че синя кръв тече във вените му) извървявам няколко спирки пеша. А, вече взе да ми тежи, изпотих се сто пъти, ама нали синето ми го боли...Влизаме в скъпа лъскава клиника(където за мой късмет работи добра приятелка от ученическите ми години). Влизаме в един шарен кабинет, с един изрисувани стени на Немо и компания, едни святкащи чудеса да забавляват децата, компютър с анимация, абе не знаеш това зъболекарски кабинет ли е или детски кът. Ама, много яко го бяха направили. Още като видя белите престилки, Иво заподозря пъкления ми план. Ни риби, ни фонтани, ни картинки, ни нищо, пищи шъ го колят. Стола не желае да го помирише, гърчи се в ръцете на майка си и си крие лицето, абе не можеш да му хванеш устата. Разправям на приятелката ми, докато я тресеше още от ентусиазма: "Дай ще го приклеща, той ще ревне и ти ще видиш, каквото има там да гледаш". Тя професионално ми отговаря: "Абе така ще го травмираш още от малък..."5 минути се усмихва, прави се на маймуна, предава се и казва: "Аре, хващай го!" До тук с лекарския ентусиазъм!Нищо му няма на детето, но майка му определено се нуждае от лечение. Дълго и продължително. Думите на скъпата ми приятелка бяха: "Мийте му хубаво зъбите, давайте повече моркови, че това дете няма кой да го лекува. През моите ръце са минали и по-големи и по-малки, някои се заиграват, някои се респектират, че съм непознат човек, ама твоете дете ми даде пълен игнор, все едно не съществувам".
Бяхме канени на гости на същата тази моя приятелка, семейно, с мъжа и детето. Попитах я, дали поканата още важи...
А син Ивайло най-накрая достигна висшето знание, което всяко уважаващо себе си дете, посветило живота си да трови живота на майка си, трябва да знае. Детето научи най-важните думички: "Няма" и "Мойо". Значи първо всичко е "Мойо" и всичко е "Няма". Абе, ти му говориш повтаряш, повтаряш едно и също до откат, езикът ти се схване, устата ти пресъхне, то седи срещу тебе, хили ти се и:"Няма". Аз обаче се изхитрих и като каже "Няма" и му викам "Има". "Има" обаче е само в главата на майка му, а то като малък подозрителен гений, твърдо отказва да я повтори, да не би да вземе верно да проима. Иначе да го пазя от мръсотията и покрай ученето на гърне само му викам това е акано, тука има "ако". А, са някой да ми обясни защо детето ми крещи в средата на градинката: "Мама, ака". Баси, ще вземе да ми припишат някое кучешко ако, но моето дупе! Дупето ми пледира-невинно!
И тия фонтани в тия градинки, трябва да се забранят, писна ми да вадя играчки от там. Но най-лошото е че, колкото и да обяснявам, че това е "моко", детето просто си иска баня. Да е август, да се къпе, колкото си ще, ама септември, некакси не върви. Хвана го един дядка и му разправя: "Аз съм дядо Торбалан, слушай майка си, че ще те взема в торбата". Дреме му на Ивайло-Безстрашни, през онази работа му е и за дядо ти Торбалан и за баба ти Меца, баба ти Яга- да си ходят при другите деца и да тормозят тях, щом им се връзват. На този свят няма думи, които да го уплашат, но има една специфична истерична нотка в тона ми, която го възспира, но само до толкова, колкото да ме погледне с големите си очи, да нацупи устни и да тръгне да плаче. Мамка му! Аз съм права, защо се чувствам като чудовище в такива моменти! Ама не може бе, не може, не може да мажеш шоколад по пода, да си изсипваш сока на главата, да си играеш с чешмите, да удряш вратите, да летиш срещу автомобилите на улицата, да пращаш празни смс-и на този и на онзи, да се катериш по прозорците, да удряш котарака, да трескаш джиесемите по плочките и....абе не може, не може! И никой да не ми вика, Няма!Сега сме влюбени в трамваите и асансьорите, наричаме ги "Бу". Само като види трамвай и се започва едно Бууууууууу, с полуразплакан глас, което означава, че ако не го кача да се повозии ме чакат ред сълзи и сополи. Аман, от това "Буууууу". Пък и нали проклетата ни кола е жълта и няма такси в което да не се опитаме да се качим и таксиметров шофьор, който да не ни е "тата". Майка му, че е грешна, грешна е, ама...всички софийски таксиметрови шофьори...Пледирам-невинна!
И защо, питам аз, това дете не ми дава пространство? Като някаква малка пиявица е. Преследва ме, навсякъде и по всяко време. Ако имах някакви престъпни грехове със сигурност щях да си помисля, че работи за ДС. В която и стая да ида той след мен, сутрин като чистя, аз минавам с прахосмукачка из стаите, а той ме следи с колата, взема ли парцала става страшно. Да опазя кофата с водата е мисията на всяка моя сутрин. Ако е много нагъл в едната ръка го нося, в другата търкам с парцала,ето това е наказание. Какво стана с пластелина и моделирането, се питам аз?
И ръцете му все нещо искат, все нещо пипат, очите му се въртят като на пумпал само и само да съзрат предпоставка за поредната беля. И ги измисля бе, от къде това въображение?
Не, не, не!Още като ми беше в корема, аз му говорех, че ще се превърне в най-градивната единица в това общество, че ще бъде за пример. На теория де...на теория...На теория нямаше да треска монитора на компютъра с пластмасовия си чук, да замерва чашите по пода, да скача по кревата и да крещи "Мойоооооо".На теория...
На теория всичко ще стане пърфект, на практика обаче ми се струва, че ще гълтам шарени хапчета с шепи.
-
9
Препоръчани коментари