У дома

Сред градския си дом,с уют на вещи-

самата вещ на лично лицемерие,

със пламъчето трепкащо на свещите

рисувам нощем цветността на времето.

Рисувам изгреви с петна от слънце,

от птици - не събудени треви,

зелено,за бръшляна в двора плъзнал

и розово,за детските ми дни.

С оранжево насищам синевата

в парче от огледало за небе...

Така денят ми,свил се от очакване,

забравя липсващите си нозе.

Избягали отдавна при полето,

където

тревисти стъпки водят към дома,

зад бурени,в спокойствие изплетено

спотайва се на детството смеха.

Протягат се забравени години

до кукли със немигащи очи,

с шейните,остаряващи след зимите,

на лятото,с безделниците дни...

Със старата икона на стената

и мама,със канелен аромат,

с дима лютив в цигарата на татко,

примесен със ухание на хляб.

След този мирис,тайнствено целебен

на мислите ми полета препуска

назад,и без значение е времето-

там винаги ме чакат за закуска.

Дойдох с открадната от коня грива,

с кокоши крак във пазва,против клетви.

Настръхнала от късно кукуригане

една сълза с "добре дошла" просветва.