artist2011

  • публикации
    28
  • коментари
    5
  • прегледи
    14251

Костадинка

maiors

361 прегледа

Костадинка се казва жената, която дойде на моето работно място в Германия. Аз приключих договора, а тя беше изгонена от предното семейство, при което гледаше баба. Казах и, че ще я посрещнем с новото за нея семейство.

Отидохме на летището в Щутгарт и затърсихме Костадинка. Не се виждаше подобна осанка. Звъннах и и казах да застане на главния вход.

- Добромира, аз не те чувам.. Ушите ми са заглъхнали от самолета... Къде си? - нареждаше тя, а аз се ядосвах, че обикаляме и не можем да се срещнем.

- Костадинке, казах ти да застанеш пред главния вход, не мърдай оттам, къде си сега?

- До един павилион за кафета и вафли съм. До една голяма врата, а павилиона е вдясно...

Продължихме обикалянето с Ени. В един миг съзрях набитата фигура на Костадинка. Беше с нова прическа в цвят "блонд". Сияеше цялата, с голяма усмивка и присвити очи. Не и пукаше от нищо. Само багажът и тежеше. Беше накупила дини и чушки. Да им покажела на германците какво се казва наше производство. Разцелувахме се, крепко се прегърнахме и седнахме на кафе. Коца не чуваше, не виждаше, не разбираше какво и говори Ени.

- Много съм се шашнала от полета! - заразказва тя. - Легнах за 2 часа само, защото готвих на моя до 11 . Той е вечно гладен, жаден и недоволен. Сега се отървах от него. Не искам да го виждам!

Пихме кафе, а аз и обясних какво ще прави при моята бабка. Ени също се намесваше в разговора, но повече се радваше на нашите радушни отношения.

Ени и Костадинка ме оставиха на гарата, където щях да чакам българския автобус. Цял ден посрещах и изпращах сърби, хървати, румънци, баш славяни, анадолци.

Говорих с много, попивайки личните им драми, някои сексистки, други трагични, трети прозаични.

Любимият ми автобус дойде. Чакаше го нашенка от Търновско, напарфюмирана с уиски и щастлива от постижението си - имаше вече ерлаубнис за работа. Осведоми ме за закъснението на автобуса и ми затърси хубаво предно място. Казах и, че няма значение къде ще седна; да се прибира. Тръгна си за квартирата с няколко българки. До мен, на пейката, мъж посрещаше момиче, което ще гледа майка му. Не разбрах откъде е, изглеждаше освободено. Може би рускиня.

Прибрах се в България. Минаха дни и Коца ми се обади.

- Доби, голям ужас... Не се търпи. Бабата е животно, нямам секунда спокойствие. Пък и претърпях два стреса, пих транквиланти... Както се разхождах и една кола ме блъсна. Минах на червено, затова, не знам, чудо, не съм я чула...

А колите там спират, за да мине пешеходеца!

- Вторият стрес е с бабата... Излязох да се разходя. Сложих рампата на леглото. Като се върнах, комшиите се събрали, бабата настръхнала... Искала да слезе от леглото през рампата, заклещила се, викала и съседите дотърчали. Доби, ще умра тук. Казаха ми да се връщам в България, но какво ще правя там, ще умра от глад. А и моят мъж е отвратителен. Къде ще правя стаж, един ден пенсия трябва да взема... - продължи тя.

Слушах я. Нямах голяма възможност да си кажа мнението.

Но нещата се успокоиха и Костадинка остана да работи при бабата, която не обича да стои сама. Сигурно всички са привикнали към странностите на другата страна. Костадинка доволна, че работи там, семейството доволно от присъствието и, та макар и почти излишно и понякога опасно. Може би семейството обгрижва бабка, а Костадинка взима заплата, защото се срещат германци, помагащи на объркани души като Костадинкината.


3 души харесват това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход