В памет на една...

Ти бе красотата на душата ,

още си слънцето ,което страните

ми гали ,както твоите ръце.

Звездите са очите ти

впити в мен и търсещи любов,

грижовни ,чисти очи.Сълзите

които проляхме двама от болка ,

нежност и толкова любов

и сами се удавихме в нея.

Тя бе и остана най-красивото нещо ,

което едва ли ще се повтори,

търсещите устни ,които жадно

се впиваха,топлината по телата,

вплетените ни ръце и страстта,

тя е жива ,прогониха я скрупули

и чужда злоба,тя е феникс,

който от пепелта ще се роди,

и огънят отново ще запали.

Опитах да те заменя,

опита да ме замениш

дали ще успеем не зная,

докато жаравата още искри

и в сърцата ни огън гори .

Една целувка ,една прегръдка,

две прошепнати слова,

като зов,като нежност ,като безумие,

дали ще се върне тя ,за миг дори.

И с устни впити до забрава,

да я възкресим или просто

да си спомним,че любовта

обвита е в забвение,тъга и болка,

вплетени заедно вървят,към нови

любов и страст с която раните

ще излекуваме,но дали се попитахме,

болка от любов,дали се лекува,

или остава да тлее като жарава ,

готова в пламъци да разгори,

чувства и нежност ,и гняв.