Премини към съдържанието
  • публикации
    94
  • коментари
    45
  • прегледи
    16418

Вярвам

марси

132 прегледа

На съпруга ми

Уравновесена, малко уморена,

но още млада, мъничко красива

присядам вечер в тъмното до тебе

и вярвам, любовта не си отива.

Отиват си годините и дните,

проблемите, приятелствата, хората,

назряват клюки, тайни са разкрити

а нас ни стяга в обръчи умората.

Стените ни тежат, но с тях е тихо.

Не идват гости, не горят звезди.

В един безкраен, двоен кръг се скитаме

единствени и първи, и сами.

Уравновесена, но и още слаба

се връщам вечер с прашни ходила

и вярвам, любовта не се стопява,

стопява се копнежът по слънца.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.