Вярвам

На съпруга ми

Уравновесена, малко уморена,

но още млада, мъничко красива

присядам вечер в тъмното до тебе

и вярвам, любовта не си отива.

Отиват си годините и дните,

проблемите, приятелствата, хората,

назряват клюки, тайни са разкрити

а нас ни стяга в обръчи умората.

Стените ни тежат, но с тях е тихо.

Не идват гости, не горят звезди.

В един безкраен, двоен кръг се скитаме

единствени и първи, и сами.

Уравновесена, но и още слаба

се връщам вечер с прашни ходила

и вярвам, любовта не се стопява,

стопява се копнежът по слънца.