• публикации
    8
  • коментари
    13
  • прегледи
    5931

БОГ КАТО ЧАСОВНИКАР ИЛИ ГРЕШКАТА НА УИЛЯМ ПЕЙЛИ

kordon

920 прегледа

Един от фундаменталните въпроси, който стои пред философи, учени и, навярно, пред всички хора, е този за съществуването на Бог. Неизброими са опитите да бъде доказана или отхвърлена неговата екзистенциалност. Някои от тях са доста груби и недодялани и имат по-скоро обратен ефект. Но други предлагат много по-фини и интелигентни тези.

Едно от най-хитроумните и находчиви предложения, поставящо си за цел да потвърди божествения произход на света, принадлежи на английския теолог и философ, архидякона на Карлайл Уилям Пейли (1743-1805). Този християнски апологет публикува през 1802 г. своя труд „Естествена теология” (Natural Theology; or, Evidences of the Existence and Attributes of the Deity). В него той ни кара да се запитаме как би разсъждавал човек, който, разхождайки се из гората, намери джобен часовник. Вероятно би се запитал как е попаднало там такова сложно устройство. Един от възможните отговори е, че появата му може да е резултат от случайно комбининиране на различни молекули, които, съединявайки се произволно една с друга, са образували този фин и прецизен механизъм. Но дори и на пръв поглед това изглежда твърде невероятно, за да се приеме сериозно, и справедиво е отхвърлено от автора.

Единственият логичен отговор е, че приборът е бил създаден целенасочено от някакъв майстор – часовникар, а не е случаен сбор от невероятен брой произволни съвпадения. Тоест, имаме творение, създадено по предварителен замисъл от изкусен занаятчия, който притежава специални умения и възможности, неприсъщи на всеки.

До този момент няма причина да не се съгласим с г-н Пейли. Но това е само неговото встъпление. От тази позиция той заключава, че хората, като извънредно комплицирани механизми, способни на далеч по-сложни действия от един часовник, би следвало да са сътворени с определена цел от интелигентен създател.

Тази теза на преподобния Уилям Пейли може да се определи като апология на библейската доктрина за сътворението, в чиято защита е и замислена. Мнозина, между които и самият Чарлз Дарвин, са посветили не малко време и усилия на каузата да бъде оборен непреодолимия аргумент на карлайлския архидякон. Оставяйки настрана чисто научните методики, които недвусмислено отхвърлят догмата за едновременното създаване на живите същества и тяхната неизменяемост, ние ще се опитаме да решим проблема с космическия часовникар по дедуктивен път.

Нека започнем с часовника. Този инструмент наистина е бил създаден с определена прагматична цел от квалифициран специалист и не е плод на хаотично и спонтанно подреждане на физични константи. Но за да се научат хората да произвеждат такива акуратни уреди, е било необходимо натрупване на огромен обем от знания, умения и опит. Това е процес, продължил хиляди години – от създаването на колелото, през зъбните колела, пружините, откриването на различните метали и тяхната обработка, до необходимостта от прецизно измерване на времето, която се появява в точно определен момент. Логично, първите часовници са били по-примитивни и недостатъчно точни. Постепенно дизайнът и функционалността им били подобрени. Значи, в изработването на всеки часовников механизъм е въплътена мъдростта на хиляди поколения, защото е очевидно, че той не може да бъде произведен от маймуните в джунглата, нито дори от кой да е непосветен в конкретната дейност дилетант.

По същия начин човекът също е творение на определен създател. Този дизайнер е Природата. Човекът не се е появил отведнъж, а е следствие на милиарди години еволюция, които са запечатани в неговите гени. През този необозрим период Природата е усъвършенствала своите механизми, създавайки първоначално по-посредствени „часовници” – всички организми преди нас. Натрупала опит, тя постепенно, но неотклонно подобрява качеството на своята продукция. И в крайна сметка се появява и най-съвършенното ѝ произведение – Човекът. Целта, с която е създаден, е същата като на всеки нов модел часовници – да бъде по-съвършен от предишните. Огромното количество биомаса, невероятното разнообразие от живи организми (сред които сме и ние, хората) и необятният им ареал на разпространение имат една функция – да поддържат живота, това крехко творение на Природата. На човека, в качеството му вече на съзнателен творец, принадлежи ролята, отредена му от Нея, да опази този безценен дар като го разпространи из Космоса. В такъв случай вероятността животът да бъде погубен вследствие на глобален катаклизъм, поразил Земята, отпада.

Природата е онзи дизайнер, на чиято интелигентност дължим както своето съществувание, така и способността си да разсъждаваме върху предизвикателствата, пред които ни изправя.

Литература:

Paley, William Natural Theology: or, Evidences of the Existence and Attributes of the Deity

http://darwin-online...=text&pageseq=1




7 Коментара



Не съм съгласен с Пейли, защото примерът му е манипулативен. Разглеждат се два случая на екзистенция, но при неравни други условия. Когато цялата гора бъде засипана с колелца, пружинки, винтове и отверки, така както земята пази фосили, нека тогава отново да разсъждава какво е логично. Защото тогава по-логичното ще е, че това е случайна подредба, а не дело на часовникар.

Освен това възприемането на "комплицирани механизми" е обект на психологията (субективност на възприятията), а не на субективната наука (геология, физика, химия и т.н.), така че това псевдо доказателство няма как да мине за научно.

Ето ти пример за това как ограниченият начин на мислене не допуска изключения и търси радикално решение: http://vbox7.com/pla...&al=2&vid=48690 Кой е казал, че са нужни ръце или Бог? Не разбирам защо всеки аргумент завършваш със "следователно", "доказахме", "няма как иначе"... Има.

И са ми наивни този род изречения: "Натрупала опит, тя постепенно, но неотклонно подобрява качеството на своята продукция." Природните сили са тъкмо хаотични. Природата няма разум за да трупа опит, нали те предупредих да внимаваш когато отнасяш човешки черти на другиго? И никакво качество не се е подобрило. Еволюцията е плод на мутации. В момента има милиони живи организми, а са измрели милиарди. Бракувани. Приложна Теория на вероятностите. Пише го и в линка, който си посочил.

Направо ме объркваш вече, какво доказваш. Като замениш "природата" с "бог", ще видиш, че всъщност доказваш съществуването на това, което наричаш грешка.

Не мисля, че си на прав път. Твоето е упражнения в реторика, не сериозна теза. Тезата иска доказателства, а не "ще си помислиш, че е часовникар". Или се откажи от възгледите си, или потърси сериозни основания, за да ги подкрепяш. Съгласен съм с теб, че Библията е писана от хора, но опровержението на нещо или някой от там нито доказва, нито може да отрече съществуването на Бог. Дори 10-те божи заповеди да са съчинени от човек, пак нищо не доказва. Дори Библията да е писана от дявола, пак нищо не доказва.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Нормално е като човек, с различни от моите възгледи, да не сте съгласен с предлаганата от мен теза. Но в крайна сметка решението какво да мисля и какво да публикувам остава мое.

Истината обаче е, че аз не зная дали има или няма Бог (има хора, които твърдят, че знаят това). Причината за това е, че нямам доказателства в подкрепа или отрицание на която и да е от двете вероятности. Затова не мога да заема категорична позиция по този въпрос. Макар от публикациите ми да изглежда, че като че ли защитавам атеистичната позиция, аз все пак допускам възможността Бог да съществува. Разсъждавайки върху тази вероятност, достигам до извода, че Той едва ли има нещо общо с образа, който Му се придава в която и да е от световните религиозни системи и вярвания. Моето виждане е, че ако наистина има Бог, Той е сътворил света в еднократен акт, създавайки материята, енергията и законите, по които те да функционират. От този първоначален момент на Сътворението Той не се меси в устройството и подредбата на живия и неживия свят, защото той се развива изцяло според Неговите намерения. Това не му се налага, защото Неговото творение работи в пълен синхрон с Неговия замисъл. И тъй като Бог за да бъде такъв е Съвършен, то и замисълът и изпълнението Му са перфектни и не се нуждаят от доизкусуряване и ремонт. Концепцията за божието съвършенство, всеможене и всезнаене напълно отхвърля възможността за допълнителна намеса на Бог, защото такава намеса допуска, че Той е не е доизпипал работата си, че е забравил или пропуснал нещо. А това е абсурдно. Защото Бог е Съвършен, значи Той знае точно какво трябва да направи и може да го направи така, че да работи в пълно съгласие с Неговите намерения и планове. Освен това Бог знае как неговото творение ще функционира от самото начало до самия му край, защото Той знае всичко. Така че това изключва напълно идеята, че Бог може да се изявява като монтьор, поправящ създадения от самия Него механизъм.

Това е моето гледище по въпроса, представено в най-кратка и опростена форма. Дали Бог съществува или не не ми е известно и не вярвам някой да притежава доказателства в потвърждение на едното или другото твърдение. Знам, че има много хора, които вярват, че има Бог, както и такива, които не вярват. Но вярата не е аргумент, на който да се опре прагматичния разум. Затова предпочитам да не вземам страна, а да разглеждам и двете вероятности като еднакво възможни, докато не се появят категорични доказателства, потвърждаващи която и да е от двете тези. За мен няма значение коя от тях.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не разбрах в каква връзка сте ми изпратили линка към онзи видео материал, но знам, че не всичко, което виждаме, е това, което изглежда на пръв поглед. Това важи още повече за заснети с камера или фотоапарат кадри.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Предлагам ти една друга позиция. Има Бог, но той не е съвършен. Той може толкова много работи, че човешкият ум не може да ги побере и ги оприличава на безкрайност. Това обяснява защо не ме загъва нощем. Тезата ми звучи наивно, като идея на 5-годишно, което всъщност е нейното достойнство, защото показва разсъждения лишени от предразсъдъци.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Признавам, че досега не бях се замислял над тази версия. Тя е един от възможните варианти, обясняващи появата у хората на представата за Бог. Възможно е това да са същества от много напреднала извънземна цивилизация, посетили Земята в миналото (макар аз да не съм привърженик на тази теория). Но как тази идея обяснява създаването на Вселената? И какви сили - божествени или природни - са създали този, който "може толкова много работи, че човешкият ум не може да ги побере и ги оприличава на безкрайност" . Разумен Бог или инертната природа са "виновни" за сътворяването на света (creatio ex deo или creatio ex materia)? Може ли да има Разум преди да има всичко друго (ex nihilo nihil fit)? Как се е появил от нищо? Лично на мен ми изглежда твърде лесно да приема, че всичко е сътворено от Бог. А Бог как се е появил? От друга страна остава отворен въпросът откъде са се взели материята и енергията, с които е положено началото на веществения мир. Аз нямам обяснение...


Сподели този коментар


Линк към коментара

Да, правилно отбеляза, че не е редно да приемаме за аргумент съществуването на Бог със сложността на съществуващото, защото може да го приложим и върху неговото битие.

Не знам дали ще те изненадам, но аз не вярвам, че човек има душа. Даже мога да заключа, че с "душа" хората кръщават онова, което не познават или не разбират. В крайна сметка всичко е химични процеси в телата ни. Дори любовта беше класифицирана в регистъра на заболяванията на Световната здравна организация под номер F 63.9. Това уби нежните трепети на романтични натури, които приемаха до сега болестта като законен опиат. То и наркоман, ако попиташ, и той ще ти се закълне, че си е в реда на нещата боцкането и шмъркането, че и даже полезно за здравето ще го изкара.

Без да съм завършил теориите си за света, бих оприличил материята като съсредоточена енергия. Едни елементи провокират едни или други сили на привличане и отблъскване и могат да отделят едно или друго количество енергия, т.е. да провокират преразпределяне на енергията. За човек бог е това, което за космоса черната дупка - не се подчинява на общоприетия ред и поглъща всичко. В крайна сметка Егото на човека особено го измъчва с идеята, че има неща, които не разбира, независимо колко много не ги разбира. В стремеж да задоволят невежеството си такива субекти обикновено обясняват как е възникнал света, какво има след смъртта и всичко де що няма как да научат приживе. Имах една тема преди време в която подлагам на съмнение свободната воля (малко тавтология) и дефинирам човека като жертва на средата/обстоятелствата. Дори, когато човек разсъждава за съществуването си, пак мотива за това не е собственото му съществуване. Ако няколко хиляди пъти свиване и разширяване на един камък от слънчевото огряване определят той да се счупи, то ми звучи логично няколко милиарда предшестващи събития да определят днес да ми се дояде диня, а не ягоди, примерно.

Това, че забравих началото на поста си, показва, че пак се занимавам с неща, които много не разбирам, предимно защото и не искам. Мисля, че Фройд казва, че ако търсиш много смисъла на живота си, това говори за психично отклонение. Вероятно същото може да се съотнесе към създаването на планетата ни или друго, но навременно да кажа, че по някой параграф всички сме с психични проблеми, или както го разбирам аз - с химичен дисбаланс. Както вятъра изравнява налягането на въздуха, така и мозъка се пристрастява към телевизия, секс, колоездене, а като се сетим, че това са примитивни инстинкти в основата си, разбираме, че просто следваме желанията на коктейла от наркотици, който мозъка ни произвежда. В крайна сметка всички наркотици единствено имитират онова, което мозъка ни сам може, а той - мозъка - е чисто и просто химична лаборатория. Исках само да подчертая, че дори да се събудим от сън, който сме смятали за действителност, сигурно е едно - ние все още продължаваме да спим. Всички сме част от матрица, а тези учили висша математика знаят, че това е просто таблица със специфични правила. Защо правилата са едни или други и нужно ли е някой да ги напише на плочки, за да се изпълнят, това не знам. Добрата новина е, че това не занимава съзнанието ми, защото съзнавам, че няма и как да знам.

Имам една мисъл, че човек не може да избира как да живее, а само какво да го убие. Това е като смеещия се бог на човека правещ си планове. В крайна сметка, ако дълго време се опитваме да променим това, което не зависи от нас, тогава няма да променим онова, което зависи от нас. Една китайска поговорка гласи, че ако гледаш твърде дълго реката, ще видиш как по нея се носи трупа на твоя враг. Въпроса в задачата е, живял ли си до този момент? Ето, че отново забравих началото на подетата мисъл, което ми напомня, че трябва да премина към вечерята си...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Благодаря за пространния коментар!

Не съм изненадан, че не вярвате в съществуването на „душа” (по-скоро би ме учудило обратното). Тази идея вече не изглежда актуална и е дезавуирана от научните доказателства, че цялата физиологическа и психическа дейност на човека се определя и зависи изцяло от биохимичните процеси, протичащи в организма му в отговор на дразненията и предизвикателствата на околната среда. Аз също не виждам в човешкото тяло място за такъв невидим и неизмерим обект като „душата” (с уговорката, че не всичко, което не виждаме и не можем да регистрираме на този етап, не съществува).

Съгласен съм с всичко, което споделяте в последния си коментар.

Опитах се да намеря Ваши публикации в блога Ви, но не успях. Може би Вие ще ми помогнете...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход