Болестта на XXI век

През последните години все повече хора се изкушават от забавленията, които предлага интернет пространството и започват да прекарват голяма част от времето си пред компютъра. Тази заразна болест покоси първо децата, които прекарваха по някога не часове, а денонощия в интернет залите. За по- големите пък беше времето на сайтовете за запознанства. Стояли сме до ранно утро в сладки приказки с някой виртуален любовник изобщо не осъзнавайки че си губим времето с нещо нереално и несъществуващо. Болестта обаче продължи да се разразява с бързи темпове и обхвана голяма част от зрелите хора (така да ги наречем).

И така започнахме да ставаме свидетели на ситуации от сорта на следната- мама се прибира от работа и вместо да помисли какво да сготви на семейството за вечеря, тя сяда да си обере реколтата във виртуалната ферма. Или пък татко обеща да ми поправи колелото, ама не знам кога ще стане това, защото вечер като се прибере сяда пред компютъра да гледа снимки на някакви голи какички.

Най- силното оръжие което създаде тази заразна болест с невероятно бързи темпове покоси огромна част от човечеството. Сигурно веднага се досетихте, че говоря именно за фейсбук. Тази отвратителна краста със сигурност е изобретена с тайна съставка някоя черна магия. По цял ден ни човърка в мозъците „колко ли хора са харесали новата снимка, която публикувах днес преди да отида на работа?“, или „дали някой е написал коментар на статуса ми от снощи за това как се разбих в дискотеката“. Излишно е да продължавам, защото положението е ясно на всички.

Да не говорим за това колко бракове и приятелства разруши този сайт, историите за които плъзнаха из цял свят.

Не е нормално аудиторията на моя профил да знае какво съм правила аз във всеки един час от денонощието. И въпреки че всички ние го осъзнаваме, продължаваме да публикуваме статус след статус. Не е нормално всеки ден щом се приберем в къщи първото нещо което да направим е да проверим обстойно профила на гаджето с цел да установим всяка една негова дейност, извършвана в сайта по времето когато нас ни е нямало. Не е нормално да не можем да си изчистим къщата без да направим поне 10 прекъсвания за да провеим какво става във фейса.

Това е просто лудост. И очевидно е заразно. Хора, трябва да се вземем в ръце преди да превъртим тотално. Ако съберем общия брой часове прекарани в безцелно висене пред компютъра, следейки всяка една дейност на своите фейсбук приятели, и вместо това ги отделим за една разходка, за едно кафе с приятел, дори и за един следобеден сън, биха били много по стойностно изживяни часове.

Силно се надявам както времето на всяка една болест е отминало, така и времето на тази отмине...някога.