Ние сме за рекордите на Гинес

Българинът може да е всякакъв, но поне в едно отношение трябва да бъде всепризнат от останалите обитатели на Европа, че и на всички развити страни- ние сме номер едно в оцеляването. Държавата ни навярно е единствена по рода си с това че се опитва да върви редом с големите, и да се развива с тях, или иначе казано- цивилизована работа. А всъщност като се оглеждам около себе си, обстановката ми напомня по- скоро някоя страна от третия свят.

И защо ли- цените на всички продукти и услуги растат като гъбки, само бедните заплати си стоят кажи- речи на едно място. Като се замисля- ние сме си за рекортиде на Гинес. Нека се пробва някой германец например да издържа 4- членно семейство с месечно възнаграждение от 500-600 лв. Плащай сметки, купувай храна, издържай две деца, като се опитай да им осигуриш нормален живот. Бих могла да се обзаложа, че горкия човечец на 3-4я месец просто ще се гръмне.

Да не говорим за всичкия стрес, който тази несигурност гради у нас от ранни години. И после- защо българина бил все начумерен, неприветлив, груб. Ние тук рядко си позволяваме лукса да мечтаем. Когато сме млади по- често си позволяваме. Все още имаме хъс да се борим. Но след време осъзнаваме, че вече сме вложили всички сили за отдавна загубена кауза.

Работя в един мол. Отивам вчера на работа и от ръководството ми връчват един информационен бюлетин с кампании с цел повишаване доходите на мола. И така, ще раздават разни ваучери със символични отстъпки, като тези ваучери са ограничено количество, и са предназначени само за хора от елита на града, чиито доходи надвишават 1600 лв.месечно. Изведнъж се събудих. Ами да, всички тези чисто нови излъскани коли, които заглеждам всеки ден по улиците. И всички изваяни госпожи и господа, които често пазаруват от нашите магазини за суми, възлизащи общо на заплатите на целия персонал. А аз от години бях вървяла като кон с капаци все напред, та бях забравила че в моето общество живеят хора, които се чувстват спокойни, които се чувстват добре.

Егати държавата, да те е страх да си направиш дете, защото сега може и да имаш възможност да си го позволиш, ама знаеш ли какво ще стане след някоя и друга годинка. Като слушам по новините колко много сънародници остават на улицата, няма с какво да изхранват семействата си. Живеят в условия на абсолютна мизерия. В другите страни и кучетата не живеят такъв мизерен живот.

Аз за това отдавна престанах да гледам новини. Животът ни и без това е достатъчно подтиснат. Нямам нужда всяка вечер щом се прибера от работа и седна да си почина, някакви костюмирани хора да ми говорят каква трагедия сме си тука. Аз си го знам и без това.

А нашите мили оправници, явно им е много розово на тях, щом продължават да се опитват да ни дърпат нагоре, и да ни слагат редом до другите държави, сякаш всичко ни е наред. Истината е, че мястото ни просто все още не е там. Всъщност не съм сигурна дали някога изобщо ще е. Те и без това са си много по- напред, а и продължават да се развиват прогресиращо. Ала Бай Ганьо го е страх от всичко. Той бичи на едно място. Така си му е добре.

Казват че всички проблеми се коренели в психиката на българина, и за това в нищо не ни върви. Абе те да вдигнат стандарта на живот, да бъде както трябва, пък пак ще си говорим.

За съжаление на този етап и Господ не може да ни помогне...