teddy_avramova - Блог

Българинът може да е всякакъв, но поне в едно отношение трябва да бъде всепризнат от останалите обитатели на Европа, че и на всички развити страни- ние сме номер едно в оцеляването. Държавата ни навярно е единствена по рода си с това че се опитва да върви редом с големите, и да се развива с тях, или иначе казано- цивилизована работа. А всъщност като се оглеждам около себе си, обстановката ми напомня по- скоро някоя страна от третия свят.

И защо ли- цените на всички продукти и услуги растат като гъбки, само бедните заплати си стоят кажи- речи на едно място. Като се замисля- ние сме си за рекортиде на Гинес. Нека се пробва някой германец например да издържа 4- членно семейство с месечно възнаграждение от 500-600 лв. Плащай сметки, купувай храна, издържай две деца, като се опитай да им осигуриш нормален живот. Бих могла да се обзаложа, че горкия човечец на 3-4я месец просто ще се гръмне.

Да не говорим за всичкия стрес, който тази несигурност гради у нас от ранни години. И после- защо българина бил все начумерен, неприветлив, груб. Ние тук рядко си позволяваме лукса да мечтаем. Когато сме млади по- често си позволяваме. Все още имаме хъс да се борим. Но след време осъзнаваме, че вече сме вложили всички сили за отдавна загубена кауза.

Работя в един мол. Отивам вчера на работа и от ръководството ми връчват един информационен бюлетин с кампании с цел повишаване доходите на мола. И така, ще раздават разни ваучери със символични отстъпки, като тези ваучери са ограничено количество, и са предназначени само за хора от елита на града, чиито доходи надвишават 1600 лв.месечно. Изведнъж се събудих. Ами да, всички тези чисто нови излъскани коли, които заглеждам всеки ден по улиците. И всички изваяни госпожи и господа, които често пазаруват от нашите магазини за суми, възлизащи общо на заплатите на целия персонал. А аз от години бях вървяла като кон с капаци все напред, та бях забравила че в моето общество живеят хора, които се чувстват спокойни, които се чувстват добре.

Егати държавата, да те е страх да си направиш дете, защото сега може и да имаш възможност да си го позволиш, ама знаеш ли какво ще стане след някоя и друга годинка. Като слушам по новините колко много сънародници остават на улицата, няма с какво да изхранват семействата си. Живеят в условия на абсолютна мизерия. В другите страни и кучетата не живеят такъв мизерен живот.

Аз за това отдавна престанах да гледам новини. Животът ни и без това е достатъчно подтиснат. Нямам нужда всяка вечер щом се прибера от работа и седна да си почина, някакви костюмирани хора да ми говорят каква трагедия сме си тука. Аз си го знам и без това.

А нашите мили оправници, явно им е много розово на тях, щом продължават да се опитват да ни дърпат нагоре, и да ни слагат редом до другите държави, сякаш всичко ни е наред. Истината е, че мястото ни просто все още не е там. Всъщност не съм сигурна дали някога изобщо ще е. Те и без това са си много по- напред, а и продължават да се развиват прогресиращо. Ала Бай Ганьо го е страх от всичко. Той бичи на едно място. Така си му е добре.

Казват че всички проблеми се коренели в психиката на българина, и за това в нищо не ни върви. Абе те да вдигнат стандарта на живот, да бъде както трябва, пък пак ще си говорим.

За съжаление на този етап и Господ не може да ни помогне...

През последните години все повече хора се изкушават от забавленията, които предлага интернет пространството и започват да прекарват голяма част от времето си пред компютъра. Тази заразна болест покоси първо децата, които прекарваха по някога не часове, а денонощия в интернет залите. За по- големите пък беше времето на сайтовете за запознанства. Стояли сме до ранно утро в сладки приказки с някой виртуален любовник изобщо не осъзнавайки че си губим времето с нещо нереално и несъществуващо. Болестта обаче продължи да се разразява с бързи темпове и обхвана голяма част от зрелите хора (така да ги наречем).

И така започнахме да ставаме свидетели на ситуации от сорта на следната- мама се прибира от работа и вместо да помисли какво да сготви на семейството за вечеря, тя сяда да си обере реколтата във виртуалната ферма. Или пък татко обеща да ми поправи колелото, ама не знам кога ще стане това, защото вечер като се прибере сяда пред компютъра да гледа снимки на някакви голи какички.

Най- силното оръжие което създаде тази заразна болест с невероятно бързи темпове покоси огромна част от човечеството. Сигурно веднага се досетихте, че говоря именно за фейсбук. Тази отвратителна краста със сигурност е изобретена с тайна съставка някоя черна магия. По цял ден ни човърка в мозъците „колко ли хора са харесали новата снимка, която публикувах днес преди да отида на работа?“, или „дали някой е написал коментар на статуса ми от снощи за това как се разбих в дискотеката“. Излишно е да продължавам, защото положението е ясно на всички.

Да не говорим за това колко бракове и приятелства разруши този сайт, историите за които плъзнаха из цял свят.

Не е нормално аудиторията на моя профил да знае какво съм правила аз във всеки един час от денонощието. И въпреки че всички ние го осъзнаваме, продължаваме да публикуваме статус след статус. Не е нормално всеки ден щом се приберем в къщи първото нещо което да направим е да проверим обстойно профила на гаджето с цел да установим всяка една негова дейност, извършвана в сайта по времето когато нас ни е нямало. Не е нормално да не можем да си изчистим къщата без да направим поне 10 прекъсвания за да провеим какво става във фейса.

Това е просто лудост. И очевидно е заразно. Хора, трябва да се вземем в ръце преди да превъртим тотално. Ако съберем общия брой часове прекарани в безцелно висене пред компютъра, следейки всяка една дейност на своите фейсбук приятели, и вместо това ги отделим за една разходка, за едно кафе с приятел, дори и за един следобеден сън, биха били много по стойностно изживяни часове.

Силно се надявам както времето на всяка една болест е отминало, така и времето на тази отмине...някога.