От: Да имах хиляда живота

Без капчица жалост, без ник`ва въздишка,

да имах хиляда години живот

за твоя едничка сияйна усмивка

със радост бих дал ги аз, моя любов!

Да можех да сгрея сърцето студено

и погледа мрачен и леденоскреж

душата си бих я разпалил горещо

да грее кат` слънце във вечен копнеж.

Студена, суетно капризна съдбата

не можеш измоли за капка любов...

Ликът ти в стоманеноледна гримаса

угася мечти ми, надежда и зов.

Ни намек за обич и нито надежди

ми даваш ...Погубваш душата в тъга.

Очите ти мрачни под свъсени вежди

не греят във ласки за мене сега.

Подлъга с надежди душа ми ранена,

с измамни миражи на ярки звезди –

преследване празно на празна химера –

забулени тайни - фалшиви мечти...

За твоя едничка сияйна усмивка

да имах хиляда години живот,

без капчица жалост и ни със въздишка,

със радост бих дал ги аз, моя любов!

Източник: Да имах хиляда живота