Тайна

Прошепнах на вятъра, че тебе обичам,

единствен свидетел ни беше гората.

Клетва не казах, не си и заричам,

но вятъра тихо наруши тишината.

Днес аз твоята тайна научих -

бавно и леко се вплете в косите ми.

Каквото ми трябваше, вече получих -

нежно погали, избърса сълзите ми.

Тук ще остане твоята тайна

макар, че над целия свят ще лети,

като тиха въздишка, като песен омайна,

скрита на показ, пред милиони очи.

Него обичам - смело повторих,

гората се люшна, а после утихна.

Страха да призная най-после преборих.

Обичам го....тишина...

само вятъра се усмихна !