Мислиш си, че не съм вкусил с болка от горчивите сълзи- през лагуните безчувствен минал съм без пориви- мечти? В лунно- сребърните нощи с пламъка на трепкащи звезди са за погледи горещи мъртво слепи моите очи? Не, с наздравици угасях във душата не една тъга, се опивах и унасях в полета на сетната мечта. През пустините безбрежни, с тъжна и разплакана душа - срещу вихрите метежни минах с блян от пурпурна звезда. По поляните огрени със безброй рубинени слънца обич, ласки разпилени дирих в капки утринна роса… И аз пак пресътворих те във лазурносиня светлина, и отново удивих се от сияйната ти красота…

...."Мислиш си, че не съм вкусил с болка от горчивите сълзи- през лагуните безчувствен минал съм без пориви- мечти?..." ............................. ...И аз пак пресътворих те във лазурносиня светлина, и отново удивих се от сияйната ти красота…" Е нямам думи Христо ...??? Ти си един неповторим лирик ... И голям автор ...!!! Благодаря Ти за удоволствието ,да чета твоята поезия и проза...!!! С поздрав : Жоро Плевен http://www.vbox7.com/play:56f5ae74

Редактирано 25 септември 201015 г. от ianica 94 (преглед на промените)