Скитници странни

С усмивки наивно - невинни по пътища прашни навред по земята се скитат бездомни-пребити свещената правда и истина свята. Немили, недраги- оплюти, понесли греха на греховните хора, се взират в душите разплути, разплути от завист и злоба. Те шетат с едничката мисъл душите заспали във мрака да будят със съвест и разум, и мисъл и правото свято горещо да любят. Там дето коват се закони пристъпиха бодро с надежда и вяра, начело да сложат канони за нова моралност, за ред и за мяра. Но още отвън на вратата със крясъци: „Вън поганци проклети" посрещна ги злобно тълпата, тълпата със хули обидни и клетви. Отидоха после в мъглите на вечна заблуда в невежество тъпо със цел да отворят очите, очите на всяко неуко и сляпо. Но тама „Осанна ... го разпни"- надежда разплута- омраза вековна. Сред погледи мрачни и празни лъжите ликуват – гримаса злокобна. И чуят се викове злобни: „Анатема, братя, дошли са поганци, развратници мръсни – бездомни, изчадия черни и гад сатанинска". С омраза и ярост ги срещат продажници клети- измамници разни и простите люди не знаят доброто какво и пориви чисти... Аз вярвам във бъдеще светло, че правдата свята, реда и закона ще дишат сводно и леко, строшили хомота на век на Мамона. Със радост ще пеят кат птички свободните хора в просторите светли, лъжите, измамите всички ще гинат позорно затворени в клетки. А моята вяра е вяра свещена и на милионите хора, тя в свойта върховна изява ще възтържествува над алчност и злоба....

Редактирано 28 май 201115 г. от hrodopski (преглед на промените)