Писмо от бати ви Стоян

Тук съм, на и булката е тука,

закъсахме го с лука,

тука на пазаро.

Пусти прекупвачи бутнаха цената.

Угни ни зарзавата,

не остана листо

да напиша писмо.

Сите богоизбрани

няма ги при нази.

Прости сме с жената -

лустрото им ни е чуждо -

умирисали сме се на лук...

Футбол - мутбол - дявол знай

к`ви ли ще ги надроби

дядо господ от небето -

пък и не ми си играй ...

Прощавайте момчета и девойки

вече – май че писаха ни двойки.

И дори добре ний да играем,

никой пак не ще да смаем.

Ще ме мернеш, ще ме зърнеш

в пущинаци сред полето,

педи две език изплезил -

все загледан към небето.

И се моля и се мая:

"Боже - може, ако може,

нека не вали до края ,

и арпата,ечимика - казълджата,

ний еднъжка да ожънем -

сетне и неделя да вали...

Връзката ни е модерна

и възможността е безмерна,

но там нейде под небето,

виж, немей сърцето - осиротяло.

Боже, може и да може

слънце да огрее - опостяло,

опустяло му теглото – потеклото...

Пиша - бриша, що да сторя,

нищо не излиза, като за пред кума,

на писмото лустро му не стига,

не ще и дума

нищо то не струва,

затуй аз не пиша (получих ги писмата).

Хайде поздрав от махалата.