Преди още да са се появили на пазара , четириядрените процесори на Intel с кодовото име Kentsfield - Core 2 Extreme QX6700 и Core 2 Quad Q6600 предизвикват интерес .

Днес се появиха и първите тестове с новите процесори , които са впечатляващи .

На първо място една принципна схема на четириядрения процесор -

Използваните за тестовете системи са следните -

Процесори

AMD Athlon 64 FX-62 (Socket AM2, 2.8GHz, 2x1024KB L2);

Intel Core 2 Extreme X6800 (LGA775, 2.93GHz, 1067MHz FSB, 4MB L2);

Intel Core 2 Extreme QX6700 (LGA775, 2.66GHz, 1067MHz FSB, 2x4MB L2);

Intel Core 2 Duo E6700 (LGA775, 2.66GHz, 1067MHz FSB, 4MB L2);

Intel Core 2 Quad Q6600 (LGA775, 2.4GHz, 1067MHz FSB, 2x4MB L2).

Дъна

ASUS P5B Deluxe (LGA775, Intel P965 Express);

ASUS M2N32-SLI Deluxe (Socket AM2, NVIDIA nForce 590 SLI).

Памет

2048MB DDR2-800 SDRAM (Mushkin XP2-6400PRO, 2 x 1024 MB, DDR2-800, 4-4-4-12).

Видеокарта -PowerColor X1900 XTX 512MB

Харддиск - Western Digital WD1500AHFD

Самите тестове ще ги пусна в следващ пост

Показанията на CPU-Z за Core 2 Extreme QX6700

Intel Core 2 QUAD Kentsfiled

Когато Intel решиха да направят опит за ”доставянето” на четири логически ядра в един процесор чрез 90 nm версия на процесора Smithfield, който реално представляваше двуядрен чип с активирана Hyper-Threading технология, почти никой не реагира отрицателно на подобна идея. Предполагаше се, че наличието на толкова много изчислителна мощ ще доведе до още по-сериозни възможности за активна многозадачна работа. Към този момент на развитие на ИT бранша обаче четириядреността като че ли не се утилизираше достатъчно добре, за да се види реалната полза от подобно решение. Поради това както Smithfield XE (Intel XE840), така и Presler XE в двата си варианта – XE955 и XE965, останаха в историята като три процесорни решения на Intel, много скъпи за нивото на производителност, което предлагат. Вероятно е имало потребители, които са се възползвали от този тип процесори чрез работа с много приложения едновременно. Така или иначе, Pentium Extreme Edition бе едно много екзотично решение за времената преди една година.

Сега обаче сме свидетели на нов опит от страна на Intel, като този път говорим за нещо доста по-различно. Компанията, която разработи и предложи на пазара много сериозната и производителна серия процесори Core 2 Duo, реши, че е време да комбинира два чипа Conroe под една капачка, като така ефективно да предостави на потребителите съвкупност от общо четири процесорни ядра в еднопроцесорно решение. Някои биха казали, че и този път положението ще е същото както при процесорите Extreme Edition. Това обаче няма да е така поради три причини: наличие на все по-сериозен мултитаскинг, използване на повече от едно ядро във все повече приложения, драйвери и игри, и не на последно място – виртуализационната технология на Intel. Някои от нещата, за които може да се сети човек, без особено да се замисли. Това прави наличието на Core 2 Extreme повече от уместно.

Core 2 QUAD, или новият процесор Kentsfield на Intel, представлява две ядра на Core 2 Duo върху една органична подложка. Това може много лесно да се види нагледно от приложената в тази статия ”прозрачна” снимка на Core 2 QUAD. С наличното ноу-хау от Pentium XE, Intel съвсем лесно успяха да направят от два двуядрени процесора един четириядрен. Можем да го обозначим като четириядрен поради факта, че в момента няма точна дефиниция за подобен процесор, а Intel – единствената x86 компания в момента, която предлага ”четириядрен” CPU, може да го нарича както си иска.

Това прави теоретично обща процесорна мощност от 5,33 GHz с 8 MB L2 кеш

Kentsfield все още е 65 nm процесор и затова ”носи” със себе си всички предимства и недостатъци на тази технология на Intel. Поради яснотата около начина на изработката му можем много лесно да кажем и какво е нивото на топлоотделяне, поне по спецификации – 130 W. Това лесно се получава, като умножите по две TDP стойността на процесора Intel Core 2 Duo E6700 – 65 W. Говорим за Е6700, защото той е с 4 MB поделен L2 кеш и оперира при 2,66 GHz тактова честота, а Core 2 Extreme QX6700 притежава два чипа с по 4 MB поделен кеш и отново имаме 2,66 GHz. Това прави теоретично обща процесорна мощност от 5,33 GHz с 8 MB L2 кеш. Подобна реална производителност, разбира се, трудно (но не и невъзможно!) се постига, обаче определено звучи доста зловещо (в положителен смисъл).

Защо Intel избраха този подход – логиката подсказва, че изработката на две Conroe ядра и поставянето им върху една органична подложка ще са много по-лесни и ще струват доста по-малко пари от проектирането и предлагането на един четириядрен чип (което към момента е невъзможно). Това е единственият реален начин Intel да покажат четириядрено решение в еднопроцесорна система. Както се вижда, го правят, и то много добре. Откъм производствена гледна точка отново двата отделни чипа ще са по-лесни за правене, пък и добивът ще е на доста по-високо ниво. Така може да се каже, че всяка една стъпка напред в производството на многоядрени процесори може да бъде използвана от Intel за създаването на процесор с два пъти повече ядра от най-актуалния в момента чип и това да се случва за доста кратко време.

Най-фрапираща е възможността за повишаване на напрежението на паметта до зашеметяващите 2,8 V (стандартно DDR2 работи на 1,8 V)

Тестовата система бе съставена главно от процесора Intel Core 2 QUAD QX6700 и дънната платка Intel 975XBX2, която впрочем Intel създадоха едва ли не специално заради новия си процесор. 975XBX2 представлява нещо повече от нова ревизия на добре познатата 975XBX и освен това ще е вероятно последната платка на Intel с този чипсет. Реално 975XBX и 975XBX2 не се различават кой знае колко на външен вид, но това е така, докато не се вгледате по-внимателно и не започнете да изследвате използваните схемни набори и чипове по двете PCB. Разликите, общо взето, са довели и до някои нови възможности за овърклок, като това вероятно е и главната причина за новия модел. Най-фрапираща е възможността за повишаване на напрежението на паметта до зашеметяващите 2,8 V (стандартно DDR2 работи на 1,8 V). В случая Intel са надминали с много желанията дори на най-големите овърклокъри, които биха били предоволни и от ”само” 2,6 V.

BOX кулърът представлява добре познатият кръгъл алуминиев радиатор с медно ядро, но вентилаторът е променен. Използва се доста сериозна перка, която при 100 % от възможностите си създава високо ниво на шум. Хубавото в случая е, че BIOS-ът на 975XBX2 позволява да контролирате сами оборотите на вентилатора между 60 % и 100 % (на всеки 10 %). Настройка 70 % като че ли е оптималният вариант, при който дори най-толерантните от вас биха оставили перката.

Двата типа BOX охлаждания на Intel

04A-Version (до 95 Watt)

04B-Version (до max 130 Watt)

Тестовете

Поради наличието на четири истински Core ядра бе доста трудно да се установи реалната производителност на този процесор, в смисъл на изчислителна мощност. Все пак проведох различни тестове, при които проверих не само възможностите при нормална работа, без особено големи многозадачни изпълнения, но и в ситуация с наличие на няколко нишки за обработка, създадени от две или повече приложения.

Една подобна проверка нямаше да бъде добра, ако не бях включил и най-добрия за момента процесор Core 2 Duo– X6800. С малко по-висока тактова честота, X6800 чисто физически представлява 1/2 от Core 2 QUAD процесора QX6700.

Тестова система: процесори Intel Core 2 Extreme X6800 + Intel Core 2 QUAD QX6700, дънна платка Intel 975XBX2, системна памет 2 х 512 MB DDR2-667 (4-4-4-12) A-DATA, графична платка Sapphire Radeon 1950XTX 512 MB PCIe, твърд диск 250 GB Hitachi SATA, захранване 500 W Zippy EPS12V.

Тестовият пакет включва:

• Business Winstone 2004 + Multitasking тестове;

• PC Mark 05 System + CPU тестове;

• 3D MARK 06 Overall + CPU тестове;

• CPU RightMark Lite Model 1, Model 3, Model 7 с SSE3 оптимизации (150 обекта, 4 светлини, 32 текстури);

• Everest Ultimate Edition 3, CPU + FPU тестове;

• TMPGEnc 2.58 XviD тестове;

• ScienceMark2;

• 7Zip 8MB библиотека;

• WinRAR 3.6B8 Internal Benchmark;

• Многозадачни тестове, включващи следните варианти: 7Zip + WinRAR, 7Zip + WinRAR + TMPGEnc, WinRAR + Quake 4, 7Zip + ScienceMark2.

По време на тестовете се използва фиксирана разделителна способност от 1280 х 1024, а драйверите на графичната платка са настроени в режим noAA/16xAF + High Quality. Картата Radeon работи под управлението на Catalyst 6.10, а драйверите на дънната платка са версия 8.1.1001.

Получените резултати може да видите в приложената таблица.

Core 2 QUAD определено е интересен процесор, който обаче ще може да покаже възможностите си при една наистина натоварена с многозадачност система. Това много добре се вижда при нашите многозадачни тестове, където при работата с повече от две приложения предимството спрямо Core 2 Duo X6800 е осезаемо. Същото се забелязва и при синтетичните тестове под Everest и CPU Right Mark, където QX6700 има възможността да постигне 100 % по-добър резултат от X6800. Постижението при теста 7Zip + WinRAR + TMPGEnc е достатъчно красноречиво за предимството на QX6700 пред X6800 при сериозна многозадачност.

Тук нека не забравяме и виртуализационната технология на Intel, при която ползата от QX6700 ще е забележимо по-сериозна. Все пак четири ядра са много по-добре от две в този случай и реално ще можете да изградите четири виртуални машини със сериозна производителност върху една компютърна конфигурация.

малко допълнение...

Степинга на процесорите от Gallatin до Kentsfield

Броят на транзисторите се е увеличил 2 пъти в сравнение с Conroe

Редактирано 25 декември 200619 г. от Conroe (преглед на промените)

Малко тестове -

ето още малко

Редактирано 28 декември 200619 г. от Conroe (преглед на промените)