тежко ми е, чесно ти казвам много ми е тежко. Иска ми се да мога да ви опиша какво чувствам сега но лошото на буквите е че не могат да предават емоция. И по добре че е така, това мое състоние е не е виждано от никои, едва ли ще го види някои някога. Тежко ми защото си повярвах, повярвах че може би това което казват хората " на всеки му идва времето" е до6лло иза мен, но явно не е.

Глва "без борои някоия си + 1" сърцето на венци е разбито отново. Има ли останало ? трябва да има - голямо е , все още има матерял за разбиване .... Но боли. Мисля че успях да измился защо ми е толкова тежко този път - тя беше как да я опиша.... ? все едно беше излязла от главата ми - правена по моите мисли. Това ми трябваше - да видя, останалото е плод на въображението ми - болното, търсещо любов и нежност въображение. Ето за това боли толкова. Но през предишните "безброи много " глави се научих да забравям, да намразвам, презирам - все начини да изключи6 някои от мислите си. Вчера и пратих смс - "не се ли умори да препускаш из мислите ми?" все още не се е уморила, но ще се умори за няколко дни и аз ще си бъда пак същия , само че аз отново ще се върна в сивото и плоско ежедневие - ежедневие което няма кой да осмислия. Жената приятели е това което придава цвета и релефа на живота ни. Живота без тях е като черно бяла снимка във вестник, сега моя свят се връща във вестника - черно, бяло и сиво - плоско. Но мога да и благодаря, че изсипа дъгата в живота ми, макар и само за няколко дни . Даде цвета и обема на всичко около мене. Тази сутрин в 6ч. Слушах как пеят птичките, как вали дъжда, това беше най-прекрасното нещо което чувам - помислих си не мога ли да споделя този момент с някоия , но уви не можах. По дяволите колко ли още мога да влагам мислите си в тези букви....

Мисля, че съм се чуствал като теб. И няма какво да ти кажа по въпроса освен, че това което не ни убива ни прави по-силни. А и виждам не съжаляваш. Дано се окаже, че има друга, "като че ли излязла от мислите ти", коятоще те ощастливи за по-дълго.

Не унивай!

Бате, трудно мога да кажа, че знам как се чувстваш, при положение, че никога не мога да бъда на твое място и да преживея нещата като теб. Всеки от нас е имал тежки моменти и си мисля, че при повечето от нас е имало някой близък, някой приятел с който да споделим и да излеем мъката си.

От краткия живот, който съм имал на тази земя разбрах едно - нещата винаги се нареждат. Преживяната болка се превръща в усмивки и щастие, мъката се превръща в радост и веселие.

Познавам те и знам, че си достатъчно силен, за да преминеш и прем това изпитание, знам, че си минал през много трудни моменти и че ще преодолееш и този.

Знам също, че няма да забравиш, че имаш верни приятели до себе си, които ще ти помогнат винаги с каквото могат, а ако не могат, тогава поне ще опитат.

Казвам ти всичко това, защото когато на мен ми е тежко, аз се обръщам към хубавите неща, към нещата, които ме радват и ме карат да се чувствам по-добре. Съветвам те и ти да се обърнеш към тези неща, а те са много, има толкова много красиви неща, толкова много радост край нас, трябва само да се обърнем.

Лошото не винаги е лошо, просто трябва да го погледнем и друг ъгъл.

Бори се, аз съм до теб.

pocketrocket...четох,четох,премислях мислите ти вложени в букви и осъзнах,че макар това красиво нещо да е свършило и ежедневието ти отново да е станало сиво ти трябва да си щастлив,че се е случило,че си изпитал любовта!!!

Усетих,че душата ти,сърцето,ума ти,всичко твое е било щастливо пред този период от време и недей забравя това щастие,защото винаги когато се сетиш за него сърцето ти ще потръпва,а това чувство е незаменимо!!!

Някой хора биха дали всичко за любовта...за това огромно щастие,носещо огромна тъга,мъка!!!Това е така нареченото чувство любов-голяма порция щастие,страст,ненаситност + огромна порция с разочарование,тъга и вероятно сълзи в последствие!!!

Просто погледни напред,усмихни се(дори и да е насила) и не забравяй миговете с нея!!!

Ами мисля, че думите тук и тълкованията на това което си написал са излишни, всеки е преживявал това. Да напишеш как се чувстваш, когато си така "смазан", когато няма на кой да го разкажеш, защото е пракалено лично някак си и за мен е най-дбриат вариант. Аз просто си изливам мислите на белиа лист и да ти кажа ми олеква мъничко но все пак...сякаш съм го споделила с второто си аз или незнам точно

Но нищо няма да ти помогне да не те боли, болка винаги има и ще има за в бъдеще ...

Аз съм написала разни мисли и думи (дори малко рими), когато съм била в подобни състояния ... но и когато ги пиша съм се опитвала сама да си дам надежда, че ще има нещо по-добре и така....

Ако искате да прочетете някои от моите мисли мога да ги публикувам,

а ще се радвам ако някои също иска да напише някои неща от този сорт мисля че така може да си помогнем взаимно

Чакам коментари

Редактирано 9 юни 200521 г. от varvarinata (преглед на промените)

Всеки си има лоши моменти,неизбежно е. Но както вече казаха,това,което не ни убива ни прави по-силни-има огромна истина в тези думи.Така или иначе това,което сега сякаш те залива с неизчерпаеми потоци от чувства,мисли и какво ли още не,ще отмине.Въпросът е след края на потопа,какво ще последва.А това,приятелю, зависи само от теб.Вдигни глава,огледай се наоколо и се усмихни на света.Понякога такива преживявания действат много пречистващо,дано и с теб е така.Нямаш идея колко много хора се самовглъбяват и се затварят за другите и колко малко са чули птичките,ромоленето на дъждовната вода...Научи се да се радваш на малките неща от живота.Когато това стане ще бъдеш готов да посрещнеш своята следваща вдъхновителка.Нека това,което си претърпял не те кара да загубиш надежда,или пък да се превърнеш в някой егоист.Я кажи- кога последно подарява цветя на майка си,или ти дори не знаеш кои са любимите й (май е време да научиш) замислял ли си се,че след няколко дена най-добрият ти приятел има имен ден?Ако отделиш малко време и му сложиш на едно дискче последните парчета на любимата му група или пък тези,които отчаяно търси от доста време...представяш ли си усмивката,която ще грейне на лицето му? преоткрий света около теб и ще разбереш,че след всяка буря изгрява слънце!

След изгубената любов, остава само болка и тъга...ограбена душа, разбито сърце и въпроса - ЗАЩО? Но по-добре е да я изгубиш от колкото никога да не си я срещал !

тежко ми е, чесно ти казвам много ми е тежко. Иска ми се да мога да ви опиша какво чувствам сега но лошото на буквите е че не могат да предават емоция. И по добре че е така, това мое състоние е не е виждано от никои, едва ли ще го види някои някога. Тежко ми защото си повярвах, повярвах че може би това което казват хората " на всеки му идва времето" е до6лло иза мен, но явно не е.

Глва "без борои някоия си + 1" сърцето на венци е разбито отново. Има ли останало  ? трябва да има - голямо е , все още има матерял за разбиване .... Но боли. Мисля че успях да измился защо ми е толкова тежко този път - тя беше как да я опиша.... ? все едно беше излязла от главата ми - правена по моите мисли. Това ми трябваше - да видя, останалото е плод на въображението ми - болното, търсещо любов и нежност въображение. Ето за това боли толкова. Но през предишните "безброи много " глави се научих да забравям, да намразвам, презирам - все начини да изключи6 някои от мислите си. Вчера и пратих смс - "не се ли умори да препускаш из мислите ми?" все още не се е уморила, но ще се умори за няколко дни и аз ще си бъда пак същия , само че аз отново ще се върна в сивото и плоско ежедневие - ежедневие което няма кой да осмислия. Жената приятели е това което придава цвета и релефа на живота ни. Живота без тях е като черно бяла снимка във вестник, сега моя свят се връща във вестника - черно, бяло и сиво - плоско. Но мога да и благодаря,  че изсипа дъгата в живота ми, макар и само за няколко дни . Даде цвета и обема на всичко около мене. Тази сутрин в 6ч. Слушах как пеят птичките, как вали дъжда, това беше най-прекрасното нещо което чувам - помислих си не мога ли да споделя този момент с някоия , но уви не можах. По дяволите колко ли още мога да влагам мислите си в тези букви....

<{POST_SNAPBACK}>

Много добре те разбирам...Знайш ли какво направих 20 тина минути след като започнах да се чувствам така - заключих се в хола, пуснах уредбата - волуме на мах, пуснах Мастер оф пъпетс на Металика и се накуфях здравата....Излязах като новороден. Затова колата я оборудвах с 1000 вата музика - където и да ме хване това чудо - волуме на мах...

Бях решил да не пиша в тази тема защото всъщност исках само напиша това което чъвствах тогава. Благодаря за подкрепата ... беше ми тежко, както беше написал някой по-нагоре "това което не ни убива , ни прави по-силни" .... е не знам дали ме е направилно по-силно, но със сигурност не ме уби (не във физическия смисъл).

Вече близо 3 месеца изминаха от тогава и ако кажа, че съм я забравил ще излъжа. Опитвам се да си изясня какво още остана в мен от нея? Единственното нещо, което съм сигурен е че остава чувстото на съжаление ..... съжалявам за това, че можеше да изживея нещо красиво с нея а не можах. Ще се сещам още дълго време за нея защото беше най-близо до идеалът (колкото и глупаво да звучи)

Юнак - master of puppets are pulling your string. tiwsting you mind smashing your dreams

Юнак - master of puppets are pulling your string. tiwsting you mind smashing your dreams 

<{POST_SNAPBACK}>

Щом ползваш лека на Юнака скоро ще си като нов

Искам да ти кажа,че всичко което минава и отминава тъжно или хубаво,ни дава урок и поука.Ако извличаш само положителното и запазиш хубав спомен ще е по леко,макар и тази болка да минава само с времето или с новата любов.Живота си тече през повечето време лекичко,еднакво и изведнъж Бум случва се нещо и ние се опитваме да го разгадаем,но живота е тайнство.Заради една болка си усетил другите страни,погледнал си живота от друга гледна точка,може би има поука намери я,извлечи я..

Бях решил да не пиша в тази тема защото всъщност исках само напиша това което чъвствах тогава. Благодаря за подкрепата ... беше ми тежко, както беше написал някой по-нагоре "това което не ни убива , ни прави по-силни" .... е не знам дали ме е направилно по-силно, но със сигурност не ме уби (не във физическия смисъл).

  Вече близо 3 месеца изминаха от тогава и ако кажа, че съм я забравил ще излъжа. Опитвам се да си изясня какво още остана в мен от нея? Единственното нещо, което съм сигурен е че остава чувстото на съжаление ..... съжалявам за това, че можеше да изживея нещо красиво с нея а не можах. Ще се сещам още дълго време за нея защото беше най-близо до идеалът (колкото и глупаво да звучи)

Юнак - master of puppets are pulling your string. tiwsting you mind smashing your dreams 

<{POST_SNAPBACK}>

Повярвай ми с времето всичко отминава и отшумява.В любовта няма неща които да звучат глупаво.Има обстоятелства,които водят до глупава раздяла.Това не е края на света,това е време за ново начало.Дано твоето начало е по добро от стария край.Желя ти много успехи и сили. :bye:

тежко ми е, чесно ти казвам много ми е тежко. Иска ми се да мога да ви опиша какво чувствам сега но лошото на буквите е че не могат да предават емоция. И по добре че е така, това мое състоние е не е виждано от никои, едва ли ще го види някои някога. Тежко ми защото си повярвах, повярвах че може би това което казват хората " на всеки му идва времето" е до6лло иза мен, но явно не е.

Глва "без борои някоия си + 1" сърцето на венци е разбито отново. Има ли останало ? трябва да има - голямо е , все още има матерял за разбиване .... Но боли. Мисля че успях да измился защо ми е толкова тежко този път - тя беше как да я опиша.... ? все едно беше излязла от главата ми - правена по моите мисли. Това ми трябваше - да видя, останалото е плод на въображението ми - болното, търсещо любов и нежност въображение. Ето за това боли толкова. Но през предишните "безброи много " глави се научих да забравям, да намразвам, презирам - все начини да изключи6 някои от мислите си. Вчера и пратих смс - "не се ли умори да препускаш из мислите ми?" все още не се е уморила, но ще се умори за няколко дни и аз ще си бъда пак същия , само че аз отново ще се върна в сивото и плоско ежедневие - ежедневие което няма кой да осмислия. Жената приятели е това което придава цвета и релефа на живота ни. Живота без тях е като черно бяла снимка във вестник, сега моя свят се връща във вестника - черно, бяло и сиво - плоско. Но мога да и благодаря, че изсипа дъгата в живота ми, макар и само за няколко дни . Даде цвета и обема на всичко около мене. Тази сутрин в 6ч. Слушах как пеят птичките, как вали дъжда, това беше най-прекрасното нещо което чувам - помислих си не мога ли да споделя този момент с някоия , но уви не можах. По дяволите колко ли още мога да влагам мислите си в тези букви....

Прав си...само жалко за тъгата, болката, която изпитваш...

Как си след две години