Замислих се по този въпрос, когато трябваше да нпиша есе на тази тема. Въпросът е: нещата, от които хората се изкушават, съблазняват или както искате го наречете, променят ли се с времето? Или хората винаги са били материалисти като днешните? И в другата насока - порасвайки, хората променят ли разбиранията си за света и стойностните неща? Ще ви изложа мнението си от есето, а който иска да ме обори а ако имате коментар и за самото есе - споделете

За времената и изкушенията

От незапомнени времена хората се поддават на изкушенията. Винаги се намира нещо, което да дразни интереса им, което да събужда желание за прекрачване на границите, за сътворяване на нещо ново, неподозирано.

Още в Книгата на книгите – Библията, човешкият род е описан като любопитен и склонен към изкушения. Ето затова Ева се е поддала на увещанията на змията – от любопитство. Имала е право на избор и е избрала ябълката, непознатото и забраненото, и в това се крие изкушението – тя би могла да откаже, но се е поддала. По-късно, а може би и по-рано във времето, е създаден митът за Пандора – в него пак е вплетен мотивът за човешкото любопитство. Девойката не устоява на изкушението да разбере какво има в кутията и последиците са катастрофални. И двата случая – с Ева и Пандора – са илюстрация на това до какви превратности може да доведат изкушенията.

През всички времена женската красота, редом със златото и богатството, са били едни от най-големите съблазни, на които дори великите мъже не са устоявали. Прекрасен пример за това е легендарната Троянска война – заради красивата Елена и богатата Троя са се водели дългогодишни сражения.

Изкушението да властва над целия свят е завело Александър Македонски „на края на света”, но е сложило начало на един светъл период в човешката история. Силните владетели винаги са се изкушавали да завладяват и властват над все по-големи територии, да доказват престижа и величието си.

Великите пътешествия от XIV и XV век, откриването на нови пътища и нови земи са били съблазън за много храбри мъже, така, както в XX век е бил и все още е силен стремежът за покоряване на необятните простори на Космоса, както Икар е бил изкушен да полети към слънцето, запленен от красотата му.

През Ренесанса много учени и творци са се изкушавали от мисълта да разчупят традициите и да покажат по свой собствен начин вижданията си за света и изкуството. Познаването на творческия им живот и вглеждането в произведенията на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Шекспир и др. дава безспорни доказателства за бунта на творческия им дух.

А може би в новия тласък на развитие на науките, литературата и музиката в следващите векове прозира същия вечен стремеж на човека да излезе извън рамките, да постигне непостижимото, да докосне изкушението на славата.

Приближавайки към нашите времена, трудно можем да изброим заобикалящите ни съблазни. Разбира се, те все по-често са плод на нечия

фантазия, талант или гениалност и все повече превръщат обществото ни в консуматорско. Съвременният човек е разпънат между това към какъв по-нов модел автомобил, компютър или телефон да посегне, в какви нови забавления да се потопи и дали да не планира полет до далечна планета.

Размишляващият върху изкушенията не може да избяга от въпроса: слаби ли са тези, които се поддават на съблазни; безхарактерни ли са или са хора без достойнство; изкушенията каприз и прищявка на греховни умове ли са?

Всъщност малките изкушения, които всеки ден ни се предлагат са малко бягство от реалността, с което да си докажем, че и ние сме авантюристи, че не ни е страх от забраните. Дори може да се каже, че чрез съблазните каляваме духа и волята си – не само, когато ги отклоняваме, но и когато им се поддаваме.

Да, нашият живот е една безкрайна плетеница от изкушения, подобна на тази, която паякът изплита, за да улавя своите жертви. Нишките на паяжината са пътищата, които следваме. Едни от тях водят към избраната цел, докато други служат за заблуда и ако човек не осъзнае това на време, страда заради неблагоразумието и непредвиливостта си.

Редактирано 3 юни 200818 г. от Yang (преглед на промените)

Аз винаги съм се простирала според чергата си

И съм щастлива

Не съм материалистка

И не мога да ги разбера изобщо такива- все едно у гроба или на Оня свят ще си ги носят вещите,имотите,парите

Чели 320 души и само един се престрашил да остави мнение... Тцтцтц ...

Чели 320 души и само един се престрашил да остави мнение... Тцтцтц ...

Тук е така.

Ако не пишеш за чукане, близане и някакви сълзливи драми, нямаш шанс да получиш много мнения по интересуващата те тема.

Кофти е, но е факт.

Тук е така.

Ако не пишеш за чукане, близане и някакви сълзливи драми, нямаш шанс да получиш много мнения по интересуващата те тема.

Кофти е, но е факт.

Еми аз съм оптимистче, ще си чакам а пък... някакси не ми подхожда на 16те години да пиша за секс и "сълзливи драми:"

Тук е така.

Ако не пишеш за чукане, близане и някакви сълзливи драми, нямаш шанс да получиш много мнения по интересуващата те тема.

Кофти е, но е факт.

Не е точно така. За да изкажеш мнение по дадена тема, трябва хубаво да вникнеш в нея, да я разбереш и така нататък.

Не всеки може да го направи. Офф отклоних се от темата...

Забранените неща са най- сладки..най- желани :-) Времето няма да промени нищо, защото хората никога няма да се променят! Те винаги ще си останат алчни, глупави и любопитни :-) Това е човешката природа :-)

И не мога да ги разбера изобщо такива- все едно у гроба или на Оня свят ще си ги носят вещите,имотите,парите

Живота все пак е да се живее...

1. Похотливост

2. Чревоугодничество

3. Скъперничество

4. Леност

5. Гняв

6. Завистничество

7. Горделивост

Това е положението - винаги е било и винаги ще бъде ... Всичко забранено и всичко "изкусително" е под една или друга форма част от тези "смъртни" грехове - и част от всеки човек ...

1. Похотливост

2. Чревоугодничество

3. Скъперничество

4. Леност

5. Гняв

6. Завистничество

7. Горделивост

Това е положението - винаги е било и винаги ще бъде ... Всичко забранено и всичко "изкусително" е под една или друга форма част от тези "смъртни" грехове - и част от всеки човек ...

Така е... че са и в голямо количество във всеки човек

Първо да ти кажа, че много ми хареса есето ти Визираш доста неща, не се въртиш само около една теза.

И второ- изкушения е имало, има и винаги ще има. А изкушението за един не е такова за друг. Не знам защо някои хора се считат за слаби, ако се поддадат на това, което ги блазни. Не мисля, че винаги е слабост. Аз доста пъти съм се отдавала на изкушението, както някога е казал някой си Хърбърт Уелс-"Най лесният начин да се пребориш с изкушението е, като му се отдадеш." Разбира се, това не означава, че трябва да се даваме на всичко, що ни изкушава. Всеки трябва да усети сам на какво точно да се отдаде...

Редактирано 27 септември 200817 г. от potrebitel (преглед на промените)

Живота все пак е да се живее...

Аз си го живея живота-и без да съм богата

Моето богатство е Душата ми

Аз си го живея живота-и без да съм богата

Моето богатство е Душата ми

За някои е така, за други е иначе.

Всеки има право на избор.

1. Похотливост

2. Чревоугодничество

3. Скъперничество

4. Леност

5. Гняв

6. Завистничество

7. Горделивост

Това е положението - винаги е било и винаги ще бъде ... Всичко забранено и всичко "изкусително" е под една или друга форма част от тези "смъртни" грехове - и част от всеки човек ...

мацка, това са най-баналните, 60% от есетата в конкурса бяха такива опитах да вкарам други гледни точки

/абе май похотливостта я казах с Троянската война :)/

Аз доста пъти съм се отдавала на изкушението, както някога е казал някой си Хърбърт Уелс-"Най лесният начин да се пребориш с изкушението е, като му се отдадеш."

мисля, че беше Оскар Уайлд, ама няма особено значение

Тц.

Изкушение и любопитство не са едно и също нещо.Изкушение и цели също не са едно и също.Изкушение и любов, гордост, чест - още по-малко.

Общо взето не съм съгласна с нито една от тезите ти. Извъртяла си нещата, за да ти съвпаднат с темата на есето, за което си трябва талант , похвално.

Редактирано 27 септември 200817 г. от dindi (преглед на промените)

Има една поговорка, че всичко приятно е или аморално, или нелегално, или от него се пълнее

Ще се опитам да доразвия тезата на dindi от любимата си позиция - на advocatus diaboli

Според мен изкушение има само тогава, когато човек нарушава (или се колебае дали да наруши) забраните вътре в съзнанието си, т.е. когато в индивида има вътрешна борба. Ако използваме фройдисткия модел, изкушение има в случая, когато слабото ego се поддава на натиска на superego-то и се опълчва срещу id-а. Когато човек нарушава или обмисля дали да наруши забрани, наложени от обществото, това е престъпление. В този случай ego-то приема страната на id-а и се опълчва срещу superego-то.

Обективно погледнато, за индивида обществото е компромис, наложен от неблагоприятната околна среда. За да оцелеят, хората се обединяват в групи, където всеки индивид жертва част от свободата си и прави компромиси. Системата от правила и норми, създадени да ограничават индивида, за да оцелее обществото се наричат морал. Пример: сам човек, който живее в джунглата, няма никакъв проблем да изяде всеки плод, който намери, ако пожелае. Индивидът е напълно свободен. Но човек, живеещ в селище, не си позволява да яде плодове от дърветата, растящи в дворовете на съседите му. Това е неморално. Свободата на действие на индивида е ограничена, за да се запази обществото - в случая добросъседските отношения.

Обаче има разлика между начина, по който отделните индивиди приемат морала. За едни от тях той е необходимо зло и те го осъзнават като такова. Те са вътрешно свободни, но ограничават действията си в рамките на закона. Или когато го нарушават, не изпитват угризения или вътрешна борба, а единствено опасения да не бъдат заловени и наказани. Те осъзнават, че всяко нещо, което получават, има цена, която трябва (или може да се наложи) да платят. Постъпките им се определят от трезва преценка на плюсовете от получената облага срещу минусите на цената, която плащат (или вероятността да бъдат принудени да я заплатят). За такива индивиди изкушението не съществува, защото в съзнанието им не се води борба. В примера с плодовете - те преценяват има ли вероятност съседът им или някой друг да ги види, докато берат чуждите дървета и ако сметнат, че опасността е достатъчно малка, го правят. В противен случай се въздържат.

При повечето хора обаче под влияние на възпитанието моралните норми са се превърнали в една или друга степен във вътрешно убеждение. И когато първичните им желания не могат да бъдат осъществени по обществено приемлив начин, за тях има само два варианта. В по-лошия те напълно изтласкат желанията в неосъзнатото. Не си позволяват да признаят дори пред себе си, че желаят нещо неморално. По този начин успяват да съхранят вътрешната си цялост, но на твърде висока цена. Подтиснатите и изтласкани желания не изчезват, а се превръщат в траен източник на напрежение, което се проявява под формата на поведенчески отклонения. Има девет основни механизма, по които се проявява конфликтът между подтиснатите желания и моралното съзнание, но това вече е предмет на психоанализата и се отдалечава от темата. В горния пример такъв човек нито за миг не си помисля, че изобщо е възможно да обере плодовете от чуждо дърво. Но неосъзнатото желание да изяде тези плодове поражда напрежение, което може да се прояви като агресия, раздразнителност, различни психо-соматични прояви (гадене, повръщане, нервен стомах), пълен отказ да се консумират плодове от този вид или по някой от десетки други начини.

В по-добрия случай човек осъзнава желанието, но то влиза в конфликт с моралните му убеждения. И точно борбата между вътрешното желание и вътрешната забрана наричаме изкушение. Изходът от тази борба е различен в различните ситуации, а драматизмът на протичането и е най-честият предмет на описание в художествените произведения. В примера - такъв човек може да се изкуши да откъсне плодове от чуждото дърво, но после за компенсация да подхвърли анонимно пари пред вратата на собственика. Или да реши, че съседът му трябва да бъде наказан за някакви предишни свои провинения (реални или въображаеми) като му обере плодовете. Или да се опита да се сприятели с него, да му направи услуга или да го манипулира по друг начин, да за получи от плодовете в отплата.

Цената, която индивидът плаща за такова раздвоение не е така висока, както при пълното отричане на желанията, но все пак съществува. Когато пренесе противопоставянето от реалния свят в съзнанието си, човек се раздвоява. Постъпките му стават импулсивни и нерешителни. Приближава се към целта си, правейки две крачки напред и една назад. Започва да разпилява енергията си, докато едната му половина води борба с другата, а това е обречена и безсмислена борба, я която няма победител. Със същия успех може да играе канадска борба с дясната си ръка слещу лявата. Съвет за избягване на подобно поведение може да бъде открит още в библията. Там Исус казва: "Не съдете и няма да бъдете съдени. Не осъждайте и няма да бъдете осъждани". Смисълът на тези думи не е в предложение за елементарна сделка - "ти не съди ближните си и господ няма да те съди". По-дълбокото им съдържание е: "Не допускайте понятията за добро и зло, т.е. морала, да разделят съзнанието ви на две. Не позволявайте на едната си половина да съди другата. Тогава вие няма да бъдете осъждани от самите себе си и ще се преборите веднъж за винаги с изкушенията".

мацка, това са най-баналните, 60% от есетата в конкурса бяха такива опитах да вкарам други гледни точки

/абе май похотливостта я казах с Троянската война :wow:/

Есето ти е хубаво и оригинално

Но ако се замислиш за живота, ще видиш, че той е много повече от стремежа да напишеш оригинално есе. С годините ще видиш, че това, че нещо е банално, не значи непременно, че не е вярно Обикновено най-баналните неща са най-истински

Има една поговорка, че всичко приятно е или аморално, или нелегално, или от него се пълнее

Ще се опитам да доразвия тезата на dindi от любимата си позиция - на advocatus diaboli

Според мен изкушение има само тогава, когато човек нарушава (или се колебае дали да наруши) забраните вътре в съзнанието си, т.е. когато в индивида има вътрешна борба. Ако използваме фройдисткия модел, изкушение има в случая, когато слабото ego се поддава на натиска на superego-то и се опълчва срещу id-а. Когато човек нарушава или обмисля дали да наруши забрани, наложени от обществото, това е престъпление. В този случай ego-то приема страната на id-а и се опълчва срещу superego-то.

Обективно погледнато, за индивида обществото е компромис, наложен от неблагоприятната околна среда. За да оцелеят, хората се обединяват в групи, където всеки индивид жертва част от свободата си и прави компромиси. Системата от правила и норми, създадени да ограничават индивида, за да оцелее обществото се наричат морал. Пример: сам човек, който живее в джунглата, няма никакъв проблем да изяде всеки плод, който намери, ако пожелае. Индивидът е напълно свободен. Но човек, живеещ в селище, не си позволява да яде плодове от дърветата, растящи в дворовете на съседите му. Това е неморално. Свободата на действие на индивида е ограничена, за да се запази обществото - в случая добросъседските отношения.

Обаче има разлика между начина, по който отделните индивиди приемат морала. За едни от тях той е необходимо зло и те го осъзнават като такова. Те са вътрешно свободни, но ограничават действията си в рамките на закона. Или когато го нарушават, не изпитват угризения или вътрешна борба, а единствено опасения да не бъдат заловени и наказани. Те осъзнават, че всяко нещо, което получават, има цена, която трябва (или може да се наложи) да платят. Постъпките им се определят от трезва преценка на плюсовете от получената облага срещу минусите на цената, която плащат (или вероятността да бъдат принудени да я заплатят). За такива индивиди изкушението не съществува, защото в съзнанието им не се води борба. В примера с плодовете - те преценяват има ли вероятност съседът им или някой друг да ги види, докато берат чуждите дървета и ако сметнат, че опасността е достатъчно малка, го правят. В противен случай се въздържат.

При повечето хора обаче под влияние на възпитанието моралните норми са се превърнали в една или друга степен във вътрешно убеждение. И когато първичните им желания не могат да бъдат осъществени по обществено приемлив начин, за тях има само два варианта. В по-лошия те напълно изтласкат желанията в неосъзнатото. Не си позволяват да признаят дори пред себе си, че желаят нещо неморално. По този начин успяват да съхранят вътрешната си цялост, но на твърде висока цена. Подтиснатите и изтласкани желания не изчезват, а се превръщат в траен източник на напрежение, което се проявява под формата на поведенчески отклонения. Има девет основни механизма, по които се проявява конфликтът между подтиснатите желания и моралното съзнание, но това вече е предмет на психоанализата и се отдалечава от темата. В горния пример такъв човек нито за миг не си помисля, че изобщо е възможно да обере плодовете от чуждо дърво. Но неосъзнатото желание да изяде тези плодове поражда напрежение, което може да се прояви като агресия, раздразнителност, различни психо-соматични прояви (гадене, повръщане, нервен стомах), пълен отказ да се консумират плодове от този вид или по някой от десетки други начини.

В по-добрия случай човек осъзнава желанието, но то влиза в конфликт с моралните му убеждения. И точно борбата между вътрешното желание и вътрешната забрана наричаме изкушение. Изходът от тази борба е различен в различните ситуации, а драматизмът на протичането и е най-честият предмет на описание в художествените произведения. В примера - такъв човек може да се изкуши да откъсне плодове от чуждото дърво, но после за компенсация да подхвърли анонимно пари пред вратата на собственика. Или да реши, че съседът му трябва да бъде наказан за някакви предишни свои провинения (реални или въображаеми) като му обере плодовете. Или да се опита да се сприятели с него, да му направи услуга или да го манипулира по друг начин, да за получи от плодовете в отплата.

Цената, която индивидът плаща за такова раздвоение не е така висока, както при пълното отричане на желанията, но все пак съществува. Когато пренесе противопоставянето от реалния свят в съзнанието си, човек се раздвоява. Постъпките му стават импулсивни и нерешителни. Приближава се към целта си, правейки две крачки напред и една назад. Започва да разпилява енергията си, докато едната му половина води борба с другата, а това е обречена и безсмислена борба, я която няма победител. Със същия успех може да играе канадска борба с дясната си ръка слещу лявата. Съвет за избягване на подобно поведение може да бъде открит още в библията. Там Исус казва: "Не съдете и няма да бъдете съдени. Не осъждайте и няма да бъдете осъждани". Смисълът на тези думи не е в предложение за елементарна сделка - "ти не съди ближните си и господ няма да те съди". По-дълбокото им съдържание е: "Не допускайте понятията за добро и зло, т.е. морала, да разделят съзнанието ви на две. Не позволявайте на едната си половина да съди другата. Тогава вие няма да бъдете осъждани от самите себе си и ще се преборите веднъж за винаги с изкушенията".

Бих казала, че с този пост повече ми разясни първия урок от учебника по етика честно казано, не разбрах какви точно грешки съм допуснала в есето все пак благодаря!

Тц.

Изкушение и любопитство не са едно и също нещо.Изкушение и цели също не са едно и също.Изкушение и любов, гордост, чест - още по-малко.

Общо взето не съм съгласна с нито една от тезите ти. Извъртяла си нещата, за да ти съвпаднат с темата на есето, за което си трябва талант , похвално.

Е, нали знаеш колко е трудно да даваш дефиниции и как влияе намесата на личните възгледи в този процес. Аз така разбирам нещата