La Luna

Да, братко, жените са ос, около която се върти всичко. **** Но разбери, че има два вида жени: едната иска само правата си и тия права са твоята любов, която ти не можеш да й дадеш; а другата жертва всичко за тебе и не иска нищо. Какво трябва да правиш? Как да постъпиш? Тук е страшната драма. *** Според мене любовта... и двата вида любов, които, както си спомняш, Платон определя в своя "Пир", и двата вида любов служат като пробен камък за хората. Едни хора разбират само едната любов, други - другата. И ония, които разбират само неплатоничната любов, напразно говорят за драма. При такава любов не може да има никаква драма. "Покорно ви благодаря за удоволствието, довиждане" - ето ти цялата драма. - "Ана Каренина", Лев Толстой

Бях хиляди пъти Жулиета. Само че накрая не умирах... Милост ли ? Проклятие е,Боже, че след любовта оставаш жива… Камелия Кондова Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни. Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен, листчето, с радост богато, е вече летяло към мен. Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път! Валери Петров

Книгата е много добра. Но определено комбинацията от подобно отрезвяващо четиво + поредното безумие, което се случва в държавата ни + неадекватното поведение на този, който ни се зове министър председател... не ми действа добре на иначе стабилната психиката.

В късен час в полето бяхме с нея. С трепет устните й аз допрях ... "Искам от любов да полудея, груб бъди, та чак да ме е страх !" После уморена, кротко рече : "Ах, приспи ме, миг покой ми дай, бурно ти не ме целувай вече, до гърдите си ме приласкай." Грееха разискрени звездите, лъхаше уханната роса. Ласкаво целувах аз очите, бузите и меката коса. Тя заспа като дете, притихна. И въздъхнах в полусън блажен. В миг погледна, леко се усмихна и отново се притисна в мен. Дълго мрак лежеше над полето, над съня й бдях в нощта ... А след туй на златен трон в небето откъм изток бавно заблестя утрото - и хлад повя в полята ... Тихо я разбудих с шепнещ глас и в степта червена, сред росата, до дома й я изпратих аз. Иван Бунин

Рано е още да кажа, в началото съм, но за мен ще си струва дори и да не си струва, тъй като съм голям фен. Ще има и шеста книга и силно се надявам на Мартин да му отнеме по-малко от 5 г. този път /не че аз съм чакала толкова де, открих поредицата малко преди сериала по "Игра на тронове" да излезе/. Иначе си прав, че първите две книги са много по-динамични, а следващите и особено четвъртата стават доста по-описателни и бездействени, но според мен магията не се губи... Марион Зимър Брадли пише страхотно, може да хвърлиш едно око на "Мъглите на Авалон"...

Най-накрая...

"Нормалният ритъм на живот на всеки от нас обикновено варира между умереното удовлетворение от себе си и лека тревожност, произтичаща от познанието за собствените недостатъци. Изключение е някой да е във възторг от себе си, често това е димна завеса, която спускаме за себе си, и разбира се, за пред другите. Някъде в нея се таи чувството ни за недоволство от себе си и леко неодобрение към това, което сме. Аз твърдя, че засилването на това чувство за недоволство прави човека податлив на "влюбване"..." - Теодор Райк "Неведнъж съм казвал, че любимият човек е заместител на идеалното его. Ние се влюбваме, защото не можем да постигнем образа на нашето по-добро Аз и на най-доброто ни Аз. От това следва, че любовта е възможна само на определено културно равнище или след като е достигната определена фаза в развитието на личността. Когато хората са напълно доволни от това, което са в действителност, любовта е невъзможна. Пренасянето на его-идеала върху друг човек е най-характерната черта на любовта" - Теодор Райк "На улицата никога не я спирам, не разменяме поздрави, дори не се приближавам към нея, винаги се държа на разстояние. Нашите чести срещи, разбира се, й правят впечатление и тя несъмнено забелязва, че на нейния хоризонт се е появило ново небесно тяло, което се движи по своя орбита и по някакъв странно незабележим начин забележително смущава нейната орбита. Тя обаче няма представа от закона, който е в основата на това движение... Преди да започна атаката си, аз трябва да опозная нея и целия й вътрешен мир." - Киркегор