Закритото училище-интернат
Само няколко дни преди започването на учителските стачки, на 15 септември 2007г. се сложи края на училището - интернат в село Аспарухово, община Медковец, област Монтана.Пътека направиха тамошните общинари до минъстър Даниел Вълчев и обркръжение само , и само тяхната да стане. Явно запазената материална база ,3 етажна сграда с парно и вътрешни тоалетни , дни преди изборите им потрябва за нещо друго.Няма значение ,че там 24 часа в денонощието, пребиваваха деца от социално слаби семейства,там се образоваха , там се възпитаваха - за тях ние учителите и възпитателите бяхме и майка , и баща, и приятели , и преподаватели. За никого не беще важно , че 100 деца са вече на улицата или по пътищата , че 21 човека набързо останаха без работата си която години наред вършеха добре и много я обичаха - смея да твърдя за себе си , а и за другите колеги. Нямахме време , нямахме възможност да реагираме , камо ли да протестираме. Били малко децата, били маломерни паралелките , такива са поне официалните мотиви, пък се оказа че дори и в София ги има тези маломерни паралелки и никой презглава не тича да ги закрива, ама там има кметове , има хора които добре си вършат работата , поне така изглежда отстрани , защото ние от Аспарухово и селата там , в Северозападналия край, в който се намираме като че ли винаги и за всичко сме си все отстрани , така им е изнасяло години наред и преди , и сега. ЗА ЕДНИ БЪЛГАРИЯ - МАЙКА , ЗА ДРУГИ МАЩЕХА!