teddy_kav

Когато паметта ми призове на съд из мрака спомена неволен и губя пак щастливи часове, от старата си скръб отново болен, аз,който плач не знач,съм готов да плача с глас за мъртвите в земята и пак тъжа над минала любов и над лица,изтлели в тъмнината. И вътре в мен един сподавен глас изрежда мойте загуби смутен. И пак заплащам твърде скъпо аз това,което вече е платено. Но мисълта за тебе,друже мой, ми връща пак отнетия покой. Шекспир

Ангелче Ако загина или пътувам далеч от дома, ще напиша твоето име на всяка звезда- та всеки да може да види в нощта, че значиш всичко за мен на света. Когато луната погледнеш и сякаш, че вместо сърп образува сърце, знай, че винаги мисля за тебе, за твоите очи и нежно лице. Когато погледнеш нагоре в небето и видиш безброен звезден порой, искам да пазиш спомен в сърцето, че силно обичам те ангелче мое. По твоя вина Дириш мечтаеш и отново не виждаш за болката лек, и казваш си- няма магия, забравил да търсиш до теб. Тя те поглежда смирено и бавно подава ръка, която ти никога няма да вземеш- тъй зает да откриеш любовта. А винаги била е наблизо, със свойта усмивка и топли слова, помагаше без да търси отплата, но в себе си криеше безкрайна тъга. Разбираш и вече я искаш открил тъй внезапно това, което през цялото време си имал, ... а то си отиде по твоя вина.. Когато отново си сам Тъмна, неприветлива стая, от мъка безкраен океан - това е светът безпощаден, когато отново си сам. Сълзи и тъга не помагат но въпреки всичко отдаваш се ти и чакаш да бъдеш погълнат от ада, загубил надежда и нямащ мечти. Внезапно отваряш очи и разбираш, че нищо не свършва, че още си жив поглеждаш часовника - спрял е отдавна навън в тъмнината безспирно вали... Събуждаш се стреснат от нещо, което забравил си много отдавна, това е кънтящият звук на сърцето, разбито от болка, отворена рана. .. и всеки лъч светлина, пробиващ със власт тъмнината, ти дава надежда една, че жив си дори в самотата. Надежда Всяка нощ аз се взирам в звездите и с надежда си мисля за твоето лице, и тайничко вярвам в мечтите, закътани кротко във моето сърце. И мисля си - нима те обичам? Нима е реално всичко това? Нима на глупачка приличам, защото повярвах, че ти си съдба. Аз чакам те тихо, смирено, седейки безмълвна в нощта, и очите ми сякаш се молят и някак си искрено казват:"Ела..." Но ти не пристигаш и аз продължавам за теб да се моля на Бог, и аз продължавам да вярвам в мечтите, защото ти си моят живот. Усмивката Една усмивка- И цъфнаха бадемите веднага, Засмукаха пчелите розов цвят. Една усмивка само- И вече друг е тоя свят. Една усмивка- И до болка синьо е небето, Гушат се една в друга планините И въздухът е опиянен. Една усмивка И не ми трябва нищо друго; Една усмивка стигна. За да е цялата вселена в мен.

Пръстен За твойто тихо идване,което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад не взето, за прошката,че с теб съм и не съм, за думите,понякога спестени, за ласките,които не спести, за силата,която вля у мене, когато беше най-безсилна ти, за туй,че бе на мое име кръстен и твоя лош,и твоя хубая час, на твоя малък пръст наместо пръстен горещите си устни слагам аз. Веселин Ханчев