Едно момиче попитало едно момче дали е хубава
И той казал .... "не".
Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги...
И той казал "не".
Тогава тя го попитала дали ако си тръгне, той би плакал,
А той отново отговорил с "не".
Това й било достатъчно. Като си тръгвала, сълзи се стичали
по лицето й,
Момчето я хванало за ръката и казало:
Ти не си хубава, ти си красива.
Аз не искам да бъда с теб завинаги. Аз имам НУЖДА да бъда с
теб завинаги.
И няма да плача, ако ти си тръгнеш,... а ще умра...
Така че сега ще ти кажа:
Харесвам те заради това, което означаваш за мен...
Истински приятел и ако не получа това обратно, ще разбера
твоя намек.
Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих когато се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш. Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цвят, които да напомня за твоите очи. Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза: - Мъничка, не те обичам вече, обичaм друга и няма смисъл да бъдем заедно. Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!!!" Обърнах се и откаснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас: - Мъничка, може ли аз друга да обичам? Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове. На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше... и когато поисках да си ходя ти каза: - Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим. Аз бях потресена от твойте думи! На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов. В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край!" Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени. Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка, на 12ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано. И кой казва, че "няма песен без край"? " Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен вестник на 13та страница на която пишеше: "...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо до Югославска граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..." В допълнението на писмото е написано с кървави букви: " Да обичаш е също като да пееш песен, но няма песен без край...
това е нещо красиво което не знам кой го е написал, вупреки че второто е с тъжен край пак си остава красиво
Дано и на вас ви харесаха