Hedera Helix

Ако може някой да ми каже как се слага клип от youtube или vbox в поста в даден форум

Процесът, който е протекъл при теб се нарича излизане от тялото. Повече за това може да научиш, ако прочетеш книгата на Робърт Монро "Пътуване извън тялото".

Наскоро четох една книга, която ми направи особено силно впечатление. Книгата се казва “Физика на вярата” и е строго научна, като в нея се обясняват особеностите на информацията и съзнанието, разглежда се съществуването на човека в торсионните полета- носители на информацията, съобщават се сензационни факти, предимно от руски учени. През 1985 година група изследователи от отдела по теоретични проблеми на АН на СССР, под ръководството на П. П. Гаряев, е работила с препарати, получени от клетъчни ядра, извлечени от кокоши ембриони. Учените не се решили да влязат в генетичния код на човека, още повече, че принципното устройство на генетичния апарат във всички живи същества е еднакво. Като разрушавали ядрата, учените извличали носителя на наследствеността- молекулите на ДНК и като ги изследвали, посредством осветяването им с лазарен лъч. Отразявайки се в тях, светлината се разсейвала. Измервали нейния спектър с високо чувствителни уреди и получавали спектрални картини. По спектъра на светлинното разсейване можело да се съди и за звуците, идващи от ядрата. Нали те извършват трепетливи движения, които предизвикват акустични вълни. Но същите тези движения предизвиква и играта на отразената светлина. Затова спектрите на звука и светлината съответстват точно един на друг. Образно казано, под въздействието на лазера, ядрата не само танцуват, но и пеят. И спектрометърът може да запише техния “концерт” на своеобразен видеомагнетофон. Когато снимали спектъра на разсейване на неповредени ядра, те дружно “пеели химна на живота” на ниски честоти. Но когато ядрата били подлагани на неблагоприятни въздействия(с лазер), генетичният апарат започвал “пронизително да пищи” в ултразвуковия диапазон, като че изпращало сигнали SOS. Тези викове започвали по време на нагряването на ядрата. При температура от 40 до 42 градуса те се “оплаквали”, че “им е много зле”. А при по- нататъшно нагряване се топели течните кристали, на които е записана наследствената информация ДНК. В тях се изтривали програмите за развитие на организма. Това, което оставало от молекулите на наследствеността, звучало като мъртва материя- хаос от звуци. Веднъж случайно учените измерили спектъра на “празно” място, на което току- що имало препарат ДНК, а сега- чиста епруветка. Какво било учудването им, когато лъчът на лазера се разсеял, все едно че се е натъкнал на невидима преграда. Получил се такъв спектър, все едно в “празното” пространство, както преди, се намирали загиващите молекули ДНК. “Празното” място не само разсейвало светлината, но и звучало, като че ли молекулите ДНК, които вече ги нямало там, надигат глас. Те били силно “развълнувани” и , както казват учените, “викали от болка и ужас, предизвикани от разрушаването на клетъчните ядра.” Старателно измили епруветката и повторили експеримента. Празнотата “ридаела” както преди, сякаш била пълна с умиращи ядра. Звуковите и светлинните ефекти не изчезвали в продължение на много дни. Изглеждало, че в епруветката е заседнал някакъв фантом на смъртта. Многогодишните и разностранни изследвания позволили на учените да разберат всичко и да обяснят ставащото. По време на топенето на ядрата(на насилствената смърт) става енергоинформационен взрив, пораждащ вълнови концентрат от енергия- торсионно поле. Спиновете на елементите на физическия вакуум в епруветката се ориентират по спиновете на това мощно поле, създадено от за загиващите ядра, като повтарят структурата му. Образува се фантом, който се съхранява доста дълго и се оказва привързан към мястото на гибелта. Спектрометърът регистрирал фантома точно 40 дни- именно след такъв срок правят помен за умрелия. След това плътните обвивки на фантома се разпадат, остават разредените, състоящи се от свръх леки частици, за чиято регистрация са нужни по- чувствителни уреди. Подобни резултати са получени от американски физици, под ръководството на Робърт Пекора, през 1990г. и от японски учени, под ръководството на проф. Ямамото, през 1992г. Старателните изследвания на свойствата на фантомите, които се образуват в резултат от гибелта на клетките на наследствеността, довели до сензационни изводи. Преди всичко, учените проверили фантома за биологическа активност. В празна епруветка с фантом сложили пресни, неразрушени ядра. Техните ДНК започнали да се държат като разтопени. Започнали да “пищят”, като че ли също ги убиват. При здравите ядра спектърът станал като у загиващите. Това означава, че фантомът е биологически активен. Той може да поврежда полевата защита на здравите молекули, да влияе на записаните в тях генетични програми. Например, ако медиците се опитват да убият в организма на болния причинителите на болестта, то се образуват техни фантоми, които могат да повреждат молекулите на наследствеността на здравия човек- лекаря, роднината, грижещия се за болния и т.н. В резултат на това, генетичният му апарат ще започне да дава неестествени програми. В организма няма причинители на болестта, но той се бори с техните фантоми, които причиняват същите симптоми, като причинителите. И най-ужасното е това, че генетичният апарат на човека, подложен на действието на фантомите, може така да се разстрои, че по неговите команди организмът сам ще синтезира причинителите на болестта. От такъв вълнови способ често се заразяват лекарите, независимо от най-старателните предпазни мерки. Изследователите отишли по-нататък в своите изследвания и открили, че по време на убийство също става енергоинформационен взрив: от човека се отделя фантомът на генетичния му апарат. Той поврежда генетичния апарат на убиеца(отмъщава), като предизвиква тежки психо-соматични разстройства. Ако телесните болести не го надвият, то той е застрашен от безумие и самоубийство. Не случайно Достоевски твърди, че убиецът започва да получава наказание от момента на престъплението. Оказва се, обаче, че убиецът обрича своя род на израждане. Повреденият му генетичен апарат произвежда подобни на себе си. Потомците на убиеца ще боледуват, ще се пропиват, ще полудяват, ще завършват със самоубийство по “неизвестни” на науката причини. Не по-малко страшно престъпление от обичайното човекоубийство е абортът. Много хора знаят, какво представляват фантомните болки: кракът е отрязан, но в лощо време “празното” място започва да боли, като че ли там е болният крайник. Оказва се, че нещо подобно става, когато убиват бебето в утробата на майката. Когато вакуумната помпа разкъсва тялото на плода на части, се образува негов фантом, който остава в матката, колкото и да са я изчистили лекарите. Биологичната активност на този фантом е толкова голяма, че той изкривява генетичния апарат на жената, а после и на мъжа, който ще има полова близост с нея. Макар че след четиридесет дни плътният скелет на фантома се разпада, това време е достатъчно, за да се образува вълнова рана в матката, която за разлика от телесната не зараства. Ако жената пак зачене и зародишът се прикрепи към болното място, то детето й ще бъде обречено на тежки болести и преждевременна смърт. Даже ако му провърви и се прикрепи към “здраво” място, то все едно ще получи увреждащо действие, само че по-слабо. Защото след разпадането на плътния скелет, остават фините обвивки на фантома. “Фантомът на бебето цял живот ще се “жалва” на майката от нещастната си участ,- казва Гаряев,- “ще разказва” за нея на по-младите си братя и сестри, на баща си и на другите мъже, които ще го “посетят”.Само че своите речи то ще произнася на езика на генетичните кодове, които причиняват разтройство на душата и телата на всички, които го слушат.” Последствията от аборта са доста по-силни, отколкото въздействието на физическите тела. Защото плодът е вместилище за Духа, Душата, които се грижат за него, докато очакват въплащаването си във физическото тяло. В тази връзка си струва да бъде спомената една удивителна история. Една бременна млада жена очаквала развод с мъжа си. Представяйки си очакващите я трудности във връзка с раждането на детото, тя се решила на аборт. През нощта, в навечерието на предстоящата операция, й се присънил сън. Вече облечена, готвейки се да тръгва, тя погледнала за минутка в стаята си. В потока светлина, изливаща се от огромния прозорец, каквито има само в старите петербургски жилища, стояла слабичка, стройна девойка, цялата в бяло. Крехка, изящна, почти прозрачна, сложила молитвено ръце на гърдите си, тя гледала влязлата жена. От огромните й очи течели сълзи. На лицето й имало толкова мъка и отчаяние, че жената, събуждайки се, веднага решила:”Няма да отида!” Роденото момиченце нарекли Вера. Минали седемнадесет години. Верочка, която се приготвяла за училищния абитуриентски бал, красива, въздушна, с бяла рокля, се въртяла пред огледалото. Майката погледнала в стаята и –примряла: в потока слънчева светлина, изливаща се от огромния прозорец, стояла същата онази тъничка девойка, цялата в бяло, но с щастливи очи. Майката не била на себе си. Дъщерята забелязала това и изтичала към нея, сложила я да седне, тогава майката й разказала всичко, което така чрко изплувало в паметта й. “Дъще! Ами нали твоята Душа дойде при мен! Какво щастие е, че не я погубих!” Минали години. Верочка станала очарователна делова жена, която във всичко се придържала към високо нравствения принцип:”След като Господ ми е дал възможност да се родя, значи трябва да направя на земята нещо, с което да не ме е срам да отида при Бога.”