чОВЕКЪТ - наследник и създател на миналото
Да имаш сили назад да се обърнеш
и своя живот да погледнеш в очите.
Без да мислиш миналото в себе да приемеш
и да отвориш вратата на спомените.
Всички предишни радости и скърви
да преживееш, да изпиташ минали съжаления и мъки.
Да се върнеш там, откъдети си започнал,
да се смееш и да плачеш над своето бреме
и да тръгнеш отново накъдето си се насочил,
плачейки за своето изгубено време.
Нещастник си ти, човече,
тръгнал през времето напосоки.
На скръб и болка си вечно обречен,
недей да търсиш лек в бледите спомени.
Не помниш как своето минало изградил си.
Не помниш как себе си си повредил.
А миналото зад теб е и ти нашепва
спомени жалки за това къде си грешил.
И ще те убива и Тъпче твоят мъчител -
миналото, помни, че не ще се Върне,
колкото и сълзливо него си зовел.
Наивно вярвал си в мечти
и само мислиш - ще се сбъднат,
а всяк сутрин - с чаша горчиви спомени
с загубено доверие теб те будят.
Спомени, носещи само печал
ти ги викаш при теб - за успокоение,
а всъщност в тях има недогаряща жар,
която на мъките ти дава увеличение.
Не можеш се отърси от твоя товар,
който го имаш от бащите наследен
и само чакаш края си, премалял,
за да започнеш друг живот - нов и подреден.