Вальо

Есета на всякакви теми -

    1719 мнения в тази тема


    Тук е мястото да потърсите есе на темата, която Ви трябва и ако не намерите да публикувате Вашия въпрос. Ако есето Ви е върху дадено произведение, по-добре първо потърсете дали няма вече отделна тема за дадения автор или произведение, проверете там и тогава пуснете въпроса си.

    sad.gif Търся спешно готови есета на тема "Можем ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме?" и "Светът на миналото "добро старо време" или "отесняла дреха"" , а също така "животът на човека низ от иронични случайности" E mail valio1@abv.bg

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хай на всички!!! За даскало имаме да пишем есе на тема "Умеем ли да обичаме" sad.gif . Аз половината го направих, ама нещо не ми се връзва. :)

    Ако знаете място откадето да си взема материяли или нещо др. помощно -пишете ми!!!

    (Може да имам грешки при писането, ама бързах. ИЗВИНЕТЕ МЕ!)

    mireto: Извинен си, но те моля те следващия път, когато пускаш тема, формулирай заглавието си така, че да става какво търсиш (искаш).

    Редактирано от mireto (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Хай на всички!!! За даскало имаме да пишем есе на тема "Умеем ли да обичаме" sad.gif . Аз половината го направих, ама нещо не ми се връзва. :)

    Ако знаете място откадето да си взема материяли или нещо др. помощно -пишете ми!!!

    (Може да имам грешки при писането, ама бързах. ИЗВИНЕТЕ МЕ!)

    <{POST_SNAPBACK}>

    Уважаеми HLINEKS, напоследък в тази част на форума доста често започнаха да излизат молби за написване на есе от някой друг. Искам само да отбележа, че есето е може би една от най-добрите форми да кажеш собственото си мнение и възможността да го напишеш ти дава свобода.

    Дай да видим какво си направил, спести малко "усилия" на тези, които ще ти помогнат! ;) По-лесно ще е, ако покажеш поне в каква насока са разсъжденията ти, а материали за това дали умеем да обичаме... намерих това, което ми се стори интересно като основа:

    "Любов, любов, любов... звучи навсякъде около нас в музика, поезия, живопис, театър и кино, а защо толкова трудно я намираме и когато я намерим, не умеем да я задържим?

    Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание, на обич и взаимно допълване в отношенията между хората, на топлина и дръзновение, на мечти и удовлетворение, на творчество и съзидание. Но в света на любовта цари мъдростта, а пътят към мъдростта минава през любовта и познанието. Ставаш по- мъдър, когато започваш да усещаш, че си част от нещо и не можеш да съществуваш сам по себе си. Животът ни е отношение с другите хора, съществуваме сред другите около нас, природата и вселената. В състояние на любов усещаме със всичките си сетива, че живеем в ритъм с времето, времето е в нас и ние сме в него.

    Популярно е схващането, че мъдрост се придобива чрез знание и образование

    То е необходимо, но недостатъчно условие. Ако не усещаш любовта, все нещо се изплъзва и следва страданието, натрупването на горчивия опит. Любовта се открива там, където има добродетели, единство и себеотдаване. Тя е умение да даваш от себе си и да правиш хората около теб щастливи, без да търсиш благодарност и признателност, да си сензативен, с "отворено" сърце и ум към заобикалящия те свят. Това е състояние, в което забравяш себе си, егоистичните си стремежи и се оставяш да те водят добродетелите - скромност, милосърдие, състрадание, обич към ближния... Всеки човек носи частица от тях и си струва да им даде шанс да се проявят. Но да умееш да даваш разумно от себе си - да разбираш кой, как и доколко може да понесе любовта ти - е също важно.

    Какво е страданието? Това е мъката по изгубеното състояние на любов, възвръщане на регулиращото Его в неговите реални измерения и граници, с неговото господство и контрол. Страда накърненото Его, наранени са гордостта, себелюбието, чувството на престижност, възвръщат се спомени, съхранени в паметта за други подобни неуспешни проявления и т.н. Приемаме страданието като наказание, че сме били спонтанни и искрени, а не ни е отговорено адекватно. Затваряме се в себе си. В другата крайност заменяме любовта с омраза. Ставаме недоверчиви във взаимоотношенията с хората, предпазливи, ревниви, разрушителни. Страхуваме се да бъдем спонтанни в чувствата и емоциите си, за да не ни наранят отново. Страдаме и се самооплакваме, самосъжаляваме се. Търсим да заменим изпитаното състояние на любов с други удоволсвия. Не е същото. Не се заменя. Напълно сме загубени, ако след страданието не потърсим разума си и не дадем път на мъдростта. Остава ни само да си вземем поука от случилото. Преживяването на болката води до изграждане на способността за репарация, да поемеш отговорност за загубата и същевременно да вярваш, че не всичко е загубено.

    Можем ли да се научим да обичаме и приемаме хората и отношенията ни с тях такива каквито са, в тяхната реалност?

    Когато се влюбваме, пропускаме недостатъците, виждаме самото хубавите качества в човека и обичаме, но идеални човеци на Земята със сигурност няма. Какво става в случай, когато еуфорията от чувства, емоции и страсти отмине?

    Ако липсват добродетелите - честност, откритост, спонтанност и споделяне , безусловна отдаденост, доверие, обич и уважение към другия, по- различен от нас - любовта угасва.

    Страдаме, докато не осъзнаем, че не можем да променяме хората и света, без самите ние да променим нещо в себе си

    Страданието носи просветление, носи промяна. То лекува тези Его-натрупвания на завист и омраза, ревност и идеализация прикриващи неспособността ни да обичаме себе си и света около нас. Разширяват се границите и пропускливоста на Егото като посредник между нашия вътрешен свят и заобикалящата ни реалност. Понякога ни помага да преработим агресията и омразата си отново в любов. Връщаме се отново към вярата и надеждата, че животът продължава и любовта отново ще дойде.

    Мъдрост е да успееш да съхраниш любовта във взаимоотношенията си с другите хора. Да се научиш да живееш с истината за себе си. Да бъдеш наясно със себе си и с нещата, които зависят от теб. Да умееш да даваш любов и да не очакваш размяна за даването си.

    Едва сега разбирам философа Джиду Кришнамурти, който казва, че едва когато се научим как да обичаме един човек, ще можем да обичаме и повече хора, ще можем да обичаме света, в който живеем и само този начин на човешко съществуване носи блаженство."

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Значи това нещо ми трябва супер спешно,защото днес ми писаха неква 2ка и утре ми казаха да нося задължително есе по литература на тема Голи ли са без книги всички народи" кажете ако има някъде такова нещо да занеса да ми пишат некфа 4ка да ме оставят намира

    Благодаря на всички,които ще помогнат..

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Благодаря ти много тъкмо търсех такова "каше" да не много комерсиално,защото се получава клас с 1 есе и не много яко :) мерси дано и тфа да не разпространено де :P

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Може ли някой да ми каже от къде да намеря няколко есета по Свят и личност!

    Ето ги темите:

    1. Аз бъдещият гражданин на обединена Европа

    2. Може ли икономиката да обедини Европа

    3. Култура и национално самосъзнание

    4. Националната граница: бариер или мост

    :wors:

    Редактирано от vankata_6 (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Предлагам ти Два съдбовни избора - за атаките срещу националното ни самосъзнание (третата ти тема).

    А иначе сайтове: Referati.com и Gotovi.com.

    Успехи!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Теза:

    Езикът е основното средство за общуване между хората. Той е вторично изражение на човешкото. На първо място стои мисълта, а тя на свой ред се изразява чрез езика. Тези неща отличават човека от животните и градят неговия социален космос - света, който той обитава и в който той общува със себеподобните си. Ние всички смело твърдим, че можем да говорим. Но да се замислим: знаем ли най-елементарното - как да се изкажем пред публика? Ние трябва да бъдем разбрани, но и да грабнем вниманието на слушащите ни. Без тези неща комуникацията би била непълноценна. Разбирането е целта на говоренето, предаването на информация - на общуването. Ако ние сме неспособни да общуваме, ако не можем да бъдем разбрани, комуникацията е неосъществима. А това би ни откъснало от сътворения от езика социален свят и би ни превърнало в изолирани, непълноценни личности. В този ред на мисли не би било преувеличено да се каже, че границите на езика, са границите на нашия,
    чисто човешкия свят
    .

    Това е една необмислена и набързо "надраскана" теза. Направи увод към нея и я аргументирай. Дай примери от ежедневното общуване (все пак това е есе). Подчертал съм "чисто човешкия свят", защото без тази формулировка тезата, че не можем да предадем информация и да бъдем разбрани без езика пропада. Можем - чрез картини, жестове, графични символи. Но всички те са оподобявания на природата, имитации на природното и реалното. Формулировката "чисто човешкия" номинира езика като нещо изкуствено, присъщо само на човека. "Моят свят" е света на човека, света на личността намираща се в социума. Без комуникация човека не би бил пълноценна единица на този социум, на обществото. това ти трябва да заявиш като твърдение и мнение. Приведи някакакви аргументи, но без да се увличаш. Есето има за цел да изкаже мнение по поставен проблем, да го изясни и да предразположи към свободни разсъждения, не да доказва и убеждава.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    А ето ти едно есе и от мен:

    Аз съм българка!

    И като такава живея в България,в град "Х",на улица "Y".Това е моят свят-от както съм се родила и досега,аз не съм ходила никъде другаде.В моя свят се говори на български език-това е езикът,на който ме е научила майка ми,това е езикът,на който за първи път казах "Обичам те".

    Знам,че има и други езици.Чувала съм за най-различни-руски,английски,немски,китайски,суахили.....Виждала съм снимки от държавите,където се говорят тези езици,чел съм и как живеят хората там.Имат други порядки,други нрави,там,ако кажа на някое момче"Обичам те" ,то няма да ме разбере.......

    Все едно е друг свят,друга планета.

    А в България и навсякъде,където говорят на моя роден език аз се разбирам със всички-тук съм си на мястото,това е моят свят.

    P.S.Дано да ти е харесало и да ти свърши работа!

    Поздрави

    Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Границите на моя език са граници на моят свят

    Представете си свят, в които думите ги няма. В който живеят само звуците на заобикалящата ни среда, но ние не можем да и отвърнем, а само да гледаме безучастно отстрани. Ето защо това, че можем да изразяваме чувствата си мислите си чрез думи ни прави наистина специални. Чрез езикът ние опознаваме човекът до нас- неговата обща култура, възпитание ценности и т.н Но ние виждаме и неговите граници, защото всеки човек е ограничен. Помните ли легендата за "Вавилон"? Хората решили да построят кула до небето и Бог ги наказъл като ги разделил чрез езика. Така той спрял размириците и поставил границите, границите, които са валидни и днес. Да, езикът е свобода, но и затвор. Ако знаеш само български да кажем ти си затворен в рамките на страната ни, защото тотално би се объркал ако си в чужда страна където и понятие си нямаш от техният език. Ето защо границите на моя език, са границите на моя свят. Аз стигам до там докъдето той ми позволи. Аз отивам там до където той ми даде. Ето защо е нужно да го развивам, да не позволявам да бъде замразен от времето, а да видя, да чуя и усетя непознатото, благодарение на него. Неслучайно ученето на различни езици все повече се стимулира в училищата, защото езикът дава бъдеще. Скоро едва ли ще има човек в България, който да не знае английски език. И не само изучават се: френски, руски, италиански, испански, арабски всички учат езици, защото това дава възможност да се докоснеш до първоизточника. С помощта на Интернет не е нужно да пътуваш до Италия за да разбереш "от нея за самата нея". Така неусетно ние разбиваме оковите, които ни придържат към мястото, където сме родени. И политаме в глобалният свят, за да научим, знаем и разберем, за да се променим и развиваме. Определено светът би било по- лесно място за живеене ако я нямаше езиковата граница и всички говорохме на един език, но тогава би било толкова безинтересно. Всяка страна би загубила чара си и специфичността...Не случайно държавите се гордеят със своята уникалност: България с красивата си народна песен, Франция с прочутите си вина, Италия със своите спагети...Въпросът е че ако бяхме еднакви тези различия нямаше да съществуват и тогава бихми били обречени на скука. Ето защо различията са важни, езикът и границите също. Те са предпоставка да полагаме усилия и да вървим напред. Така, че нека не спираме, защото тогава всичко би изглеждало безмислено.

    Можех още да пиша но ми писна....по разтегли си го малко и му оправи правописа дано да ти помогнах....

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Моля някой ако може да ми помогне трябва ми спешно за 17.10.2006 Есе на тема : Към кои групи от населението в България има най-много прояви на ксенофобия ? Ако някой има нещо подобно да го копира тука или да ми кажи сайт от където да го намеря. Благодаря предварително

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    еми това което си дал се разправя за ксенофобията като цяло , а на мен ми трябва за ксенофобията в България

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    еми това което си дал се разправя за ксенофобията като цяло , а на мен ми трябва за ксенофобията в България

    Ставаше на вьпрос да пробереш нещо от темата.

    Ще поровя и за в Бьлгария.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    еми това което си дал се разправя за ксенофобията като цяло , а на мен ми трябва за ксенофобията в България

    Ти вземи прочети линка дето ти е дал backata до долу, защото неслучайно е сложено това заглавие. Половината текст има за цел да изясни природата и вариациите на понятието. Другата половина съпоставя българската действителност с горе обяснените модели. Аман от гимназисти, дето искат всичко наготово смелено и изплюто...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Ти вземи прочети линка дето ти е дал backata до долу, защото неслучайно е сложено това заглавие. Половината текст има за цел да изясни природата и вариациите на понятието. Другата половина съпоставя българската действителност с горе обяснените модели. Аман от гимназисти, дето искат всичко наготово смелено и изплюто...

    Прав си преди малко го прочетах цялото и си подбрах материал който ще ми свърши работа :wors:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    не мога да ги изтегля от помагало дава ми грешка

    ако може някой да ми ги прати на

    lost_ghost@abv.bg

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много ви се моля ако я имате или ако знаете каде има тази тема ще бъда благодарен ако ми я дадете много сам отчаян в sad.gif момента

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Търсиш просто есе, без връзка с дадено произведение, нали така?

    Ето, заедно с думите които беше придружено оттам, откъдето го намерих (bgteen.us):

    Ще ти постна тук едно съвсем простичко и в същото време добре написано есе за любовта и омразата. Искрено се надявам, че няма да го препишеш, а ще го прочетеш, ще го обмислиш, може да вземеш част от идеите и ще си напишеш свое, още по-хубаво от написаното! За теб е по-добре да направиш така, всички можем да преписваме хамалската и да не влагаме никакъв смисъл в написаното.

    Интересно е да се пишат есета, повярвай ми!

    Любовта – побеждава омразата

    (есе)

    По света има хиляди хора, които копнеят да изпитат това чувство – любовта, има и такива, които често любовта ги връхлита, но те не я оценяват. Любовта сякаш има хиляди лица и през целия ни живот ни ги показва, докато не срещнем истинската чиста и непорочна любов, която не се сравнява с другите, защото е различна. Чистата любов дава сили да преодолееш трудностите кара човека да прави всичко за своят любим. Любовта – това е вечно чувство, което лети от рамо на рамо. Тя е като огън, който гори и се разгаря и дори и да остане само жар, отново може да пламне огън. Тя е грандиозна и великолепна, обгъща те с желание, изпълвате с жар и винаги, когато те сполети е съвсем различно от преди.

    Омразата също е чувство, което изпитваме по един или друг повод, стремим се винаги да я държим далече от нас, но все пак тя съществува. Омразата е едно завладяващо чувство. Понякога мислим, че връщане на зад няма, но както надеждата така и любовта умира последна.

    Любовта – това е да мразиш и обичаш едновременно. Разстроянието между любовта и омразата е само една малка крачка, но престъпим ли я връщането на зад е много трудно. Те просто се двете крайности в нашите чувства.

    За съжаление ние хората много често прекрачваме границата между любовта и омразата и затова отиваме от едната до другата крайност. Но не трябва да забравяне, че и в най-големия злодей има любов. Въпреки омразата, ако човек има желание то той може винаги да е сгушен на топло в ласките на любовта.

    Любовта е чувството, което ни разграничава от животните и точно поради тази причина не трябва да го губим. Не трябва да допускаме грешката да прекрачим границата между любовта и омразата. Колкото и трудно и невъзможно да е това трябва да се научим да преодоляваме всичко и да обичаме, а не да мразим. Според мен, по този начин няма да прекрачим тази граница и всички ще се чувстват обичан и желан.

    Не съм го писала аз. Имам по-различна гледна точка за нещата. За това ти казвам, че когато пишеш есе, изразяваш собствената си позиция по зададен проблем... Хайде, успех!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми есе на тема "Доброто и злото в операта "Вълшебната флейта" на Моцарт". Благодаря предварително на всеки, който може да помогне.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трябва ми есе на тема: " моят най - добър приятел !

    Не съм търсил защото нямам време а есето ми е за утре и ако не го напиша познайте какво ще стане

    МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ !

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Моля, ако някой може да ми помогне с есе на тема : ,, Може ли да обичаме някого и същевременно да го осмиваме? " sad.gif Трябва ми за около 13. 11. 2006 г. sad.gif Моля помогнете!!!! ;):)

    Може да ми пращате есета и на email: poli_anastacia@abv.bg !!!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ето тук има много:Pomagalo.com-влез в литература и после в есета.Не знам как се прави линк и за това ти го пиша така,но има много за приятелството и ще ти свърши работа.

    Редактирано от meri1966 (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Гост
    Тази тема е заключена за нови отговори.