Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Много ви моля за есе на тема:

"Само обичта поражда обич"

Mного ще съм ви благодарна ако намерите!!!

:)

Много ви моля за есе на тема:

"Родовите ми корени"

Mного ще съм ви благодарен ако намерите!!!

:)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 1,7k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Здравейте... Спешно ми трябва есе на тема: "Културата на един народ определя отношението и поведението му към природата". МОЛЯ някой да ми помогне! Благодаря ви предвалително.!.!.

Тук е мястото да потърсите есе на темата, която Ви трябва и ако не намерите да публикувате Вашия въпрос. Ако есето Ви е върху дадено произведение, по-добре първо потърсете дали няма вече отделна тема

Здравейте! Трябват ми идеи за есе на тема "Нещо ме тревожи". Благодаря предварително!

Публикувани изображения

Трябва ми нещо по темата "Човек е нещастен,защото не знае,че е щастлив"

Есето, което ти предлагам е свързано с голямата любов. Редактирал съм го и за мен е много добре. Успех.... :help:

Чувам щастието си в музиката …И даже почти го докосвам! Ала то е неин затворник, то е недостижимо за мен…А може би просто мелодията е уловила някоя негова усмивка и сега ме подвежда, че го има цялото, за да я дослушам докрай и тя да бъде единствена за мен. .. Тя не е моето щастие… То не е в нея…

Понякога плача за него и сълзите ми се стичат като безброй въпроси без отговори. Те го молят да се върне. Празни и безсмислени са те без него, ала то е глухо за мен.

А може би толкова далече, че думите ми не го докосват…

Няма да се върне, няма да го чувствам да тупти във вените ми… Няма да бъда отново щастлива….

Затова съм тъжна сега. Заради всички моменти, в които можех да държа щастието за ръце, а само сухите безчувствени песъчинки на времето се изплъзваха между пръстите ми…За всички моменти, в които можех да светя за него и от него, а бях оцветена в сиво… За всички дни и нощи, които можехме да нарисуваме заедно, а аз бях сама, танцуваща с меланхолията…

А сега вече не мога даже да се усмихвам - няма на кого - щастието бе владетел и художник на всичките ми усмивки - то композираше смеха ми…Отдавна секна песента на сърцето ми - кой да я слуша? Щастието толкова я обичаше, че сърцето я пееше само за него…

Ако знаех къде се е скрило моето щастие, щях да го върна при мен. А сега…Сега хиляди планини пъчат гърди срещу мен. Хиляди реки дълбаят земята навътре и мятат мътни води, за да не мога да ги прекося. Хиляди души се затварят, за да не го търся там. Вятърът ревниво блъска крилата ми, зимата ме затвори в малко през….. и тъжен сняг се засипа по мен…

Стори ми се, че го видях в очите ти…Като малко духче затворено в центрофуга…Усмихваше ми се с тях и светваше, сякаш всичко е игра. Усетих го в ръцете ти. Чух го в думите ти. И тогава се почувствах щастлива, че съм го намерила в теб…Ти ми върна щастието, ти ми върна лятото, усмивките, песните. И аз повярвах в теб - човека, защото щастието ми се беше скрило в теб.

Пътят ни заедно бе дълъг, изтъкан от цветни моменти, лъжи, радост, сълзи, мисли, мечти, грешки, грешки, грешки. Ти грешеше. Аз грешах и всеки път си откъсвахме по едно листенце от дървото на прошката.

Ти пак се спъна, по нашия път, в някаква грешка.

И посегна отново за прошка. Ала беше вече зима.

Няма повече листа… Погледна в очите ми, упрекващи те, бунтуващи се, чу в думите гнева… И замълча. Погледнах в очите ти - болка, сълзи, неродени, изплакани невидимо, но щастието го нямаше…Обърнах се да си тръгна…Пак не щастлива, пак изиграна от моето дяволче…Но този път беше различно! Този път болката, объркването, тъгата ме прояждаха от вътре като огромни чудовища.

А може би не щастието бе в твоите очи? Може би ние си измислихме ново, наше щастие. Не мое, наше. А може би сега като те оставям, може би това ме прави нещастна.

Не щастието събира хората, не то слива душите; а те го създават в стремежа си да го достигнат.

Прости ми… Остана ми поне едно листо, за да си го разделим и отново да се втурнем в живота.

Колко сляпа съм била и колко сляпо съм търсила щастието. Стремеж, който ме направи нещастна…

Щастието е неуловимо, а ние сме земни. То се разлива в мига, а ние имаме цялото време.

Връщам се при теб. Изтощена, уморена и със сълзи на очи. Връщам се от дълга битка със себе си.

Загубила всичко, аз стисках нещо в ръката си. Единственото, което успях да спечеля…

Ръката се разтвори и в дланта - малко, светещо, скрито от зимата, сияеше едно листо

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дайте още нещо по темата "Какво е за мен отечеството",предните отговори са мн добри но не са достатъчни,благодаря предварително :help:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Есето, което ти предлагам е свързано с голямата любов. Редактирал съм го и за мен е много добре. Успех.... ;)

Чувам щастието си в музиката …И даже почти го докосвам! Ала то е неин затворник, то е недостижимо за мен…А може би просто мелодията е уловила някоя негова усмивка и сега ме подвежда, че го има цялото, за да я дослушам докрай и тя да бъде единствена за мен. .. Тя не е моето щастие… То не е в нея…

Понякога плача за него и сълзите ми се стичат като безброй въпроси без отговори. Те го молят да се върне. Празни и безсмислени са те без него, ала то е глухо за мен.

А може би толкова далече, че думите ми не го докосват…

Няма да се върне, няма да го чувствам да тупти във вените ми… Няма да бъда отново щастлива….

Затова съм тъжна сега. Заради всички моменти, в които можех да държа щастието за ръце, а само сухите безчувствени песъчинки на времето се изплъзваха между пръстите ми…За всички моменти, в които можех да светя за него и от него, а бях оцветена в сиво… За всички дни и нощи, които можехме да нарисуваме заедно, а аз бях сама, танцуваща с меланхолията…

А сега вече не мога даже да се усмихвам - няма на кого - щастието бе владетел и художник на всичките ми усмивки - то композираше смеха ми…Отдавна секна песента на сърцето ми - кой да я слуша? Щастието толкова я обичаше, че сърцето я пееше само за него…

Ако знаех къде се е скрило моето щастие, щях да го върна при мен. А сега…Сега хиляди планини пъчат гърди срещу мен. Хиляди реки дълбаят земята навътре и мятат мътни води, за да не мога да ги прекося. Хиляди души се затварят, за да не го търся там. Вятърът ревниво блъска крилата ми, зимата ме затвори в малко през….. и тъжен сняг се засипа по мен…

Стори ми се, че го видях в очите ти…Като малко духче затворено в центрофуга…Усмихваше ми се с тях и светваше, сякаш всичко е игра. Усетих го в ръцете ти. Чух го в думите ти. И тогава се почувствах щастлива, че съм го намерила в теб…Ти ми върна щастието, ти ми върна лятото, усмивките, песните. И аз повярвах в теб - човека, защото щастието ми се беше скрило в теб.

Пътят ни заедно бе дълъг, изтъкан от цветни моменти, лъжи, радост, сълзи, мисли, мечти, грешки, грешки, грешки. Ти грешеше. Аз грешах и всеки път си откъсвахме по едно листенце от дървото на прошката.

Ти пак се спъна, по нашия път, в някаква грешка.

И посегна отново за прошка. Ала беше вече зима.

Няма повече листа… Погледна в очите ми, упрекващи те, бунтуващи се, чу в думите гнева… И замълча. Погледнах в очите ти - болка, сълзи, неродени, изплакани невидимо, но щастието го нямаше…Обърнах се да си тръгна…Пак не щастлива, пак изиграна от моето дяволче…Но този път беше различно! Този път болката, объркването, тъгата ме прояждаха от вътре като огромни чудовища.

А може би не щастието бе в твоите очи? Може би ние си измислихме ново, наше щастие. Не мое, наше. А може би сега като те оставям, може би това ме прави нещастна.

Не щастието събира хората, не то слива душите; а те го създават в стремежа си да го достигнат.

Прости ми… Остана ми поне едно листо, за да си го разделим и отново да се втурнем в живота.

Колко сляпа съм била и колко сляпо съм търсила щастието. Стремеж, който ме направи нещастна…

Щастието е неуловимо, а ние сме земни. То се разлива в мига, а ние имаме цялото време.

Връщам се при теб. Изтощена, уморена и със сълзи на очи. Връщам се от дълга битка със себе си.

Загубила всичко, аз стисках нещо в ръката си. Единственото, което успях да спечеля…

Ръката се разтвори и в дланта - малко, светещо, скрито от зимата, сияеше едно листо

Много ти благодаря!!!! :rolleyes:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

търся философско есе на една от следните теми :

1. "Не оставяй в душата ти да владее мисълта, че истината е само това, което казваш" ( Софокъл )

2. "Бурята кърши високите дървета, а не ниските расти" ( Хайдегер )

3. "Добродетелите се губят в интересите така, както се губят реките в морето" ( Ларош Фуко )

4. "В края на краищата човекът преоткрива в предметите само това, което сам е вложил в тях: това преоткриване се нарича наука, а влагането - изкуство, религия, лубов, гордост" ( Ницше )

ще съм Ви благодарен , ако имате нещо да ми го пратите на e-mail : [email protected]

Благодаря Ви предварително !


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

трябва ми есе на тема "За ролята на преводната литература в работата на учителя в детската градина"

Моля ви! Спешно е :hush::wors:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми нещо,което мога да използвам по темата "За да предвиш бъдещето,трябва да познаваш миналото"

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам дали е предлагано, но тук: http://www.pomagalo.com/ има за почти всички теми- и за ЕСЕ и за ЛИС.Аз намерих тук всичко , което ми трябваше!!!Дано ви поомогне!!!Първо се регистрирайте и след това търсете на воля!!!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много СПЕШНО ми трябва есета на теми :

Свободата (Есе по Илиада)

Красотата Ще спаси Светът (Есе)

ще съм ви много благодарен ! ако може да бъде по скоро защото класното ми е в Петък а само тези теми останаха ;(

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

хора плс трябват ми спешно есета на тези теми

1.Защо в разказа ''Дервишово семе'',всички герой са жертви?

2.''Животът иска така''-да му се подчиним ли или да му се противопоставим.

3.На какъв завет мога да бъда верен.

знам,че някои може да ги има,но сега точно немога да ги намеря.някои ако може да помага ще сам му мн благодарна.мерси предварително :rolleyes:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Моля ,който може да ми даде идея как да напиша есе на тема "Жаргона приятел или враг"

Ще ви бъда много благодарна

:beer11:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Есе на тема Доброто или Злото-кое е повече в живота?

Ако някой има възможност да го напише вазможно най-барзо до 2 -3 часа а ако неможете за утре сутринта МОЛЯ ВИ СЕ!!!!!!!!!!!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Търся:

"Понякога се оглеждам огледалото, за да не бъда самотен"

"....вечно и свято е само мъртвото, живото живее в грях"

"Най-тежък за бореца е часът на успеха"

Трябва ми една от тези теми! :blink:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
ще може ли някой да ми помогне със есета на тема:

1.''Любовта е дълготърпелива,не се гордее..."

2.Нашият поглед към предците-идеализиращ и реален.

Благодаря предварително

много ви моля за темите,спешно ми трябват,ще съм много благодарна на този които ми ги даде,моля ви. :clap:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

трябват ми две есета по етика и право темите са:1- защо понякога любовта е на ръба на омразата?и защо?.. това е първата, а втората е:- може ли да обичате някого без да го уважавате като личност?, тук става въпрос за любовта а не за обич...

МНОГО ЩЕ СЪМ ВИ БЛАГОДАРНА АКО ПИШЕТЕ!! БЛАГОДАРЯ ПРЕВАРИТЕЛНО :brick wall::wors: :wors:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

търся философско есе на една от следните теми :

1. "Не оставяй в душата ти да владее мисълта, че истината е само това, което казваш" ( Софокъл )

2. "Бурята кърши високите дървета, а не ниските расти" ( Хайдегер )

3. "Добродетелите се губят в интересите така, както се губят реките в морето" ( Ларош Фуко )

4. "В края на краищата човекът преоткрива в предметите само това, което сам е вложил в тях: това преоткриване се нарича наука, а влагането - изкуство, религия, лубов, гордост" ( Ницше )

ще съм Ви благодарен , ако имате нещо да ми го пратите на e-mail : [email protected]

Благодаря Ви предварително ! Хора , моля ви ако имате нещо по тия теми дайте ми го :baby:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спешно ми трябва за утре есе на тема

"Може ли да обичаш някого и същевременно да го усмиваш"

едит: намерих нещо, но.......

http://download.pomagalo.com/10877/

Редактирано от Soul`Keeper (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Спешно ми трябва за утре есе на тема

"Може ли да обичаш някого и същевременно да го усмиваш"

едит: намерих нещо, но.......

http://download.pomagalo.com/10877/

Тук се появи това много търсено есе - коментар 16, http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...mp;#entry382728

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Такаммм.. значи адски, ама аааадски спешно ми тряабва есе на тема "Езиковата култура и духовният облик на човека". За днеска!!!!!!!!!! Аз видях че са искани тази и още две теми....обаче дадената не ми върши особено голяма работа... МНОГО ВИ МОЛЯ!!!!! ЗА ДНЕС :P

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тук има няколко есета за агресията мисля, че ще ти помогнат-http://search.pomagalo.com/?keywords=%E0%E...mp;x=26&y=8

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Такаммм.. значи адски, ама аааадски спешно ми тряабва есе на тема "Езиковата култура и духовният облик на човека". За днеска!!!!!!!!!! Аз видях че са искани тази и още две теми....обаче дадената не ми върши особено голяма работа... МНОГО ВИ МОЛЯ!!!!! ЗА ДНЕС :rolleyes:

Намерих нещо подобно, дано поне малко ти помогне-http://download.pomagalo.com/9380/

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване