Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Влиза ли някой тука въобще ??? :)

Ако го промениш малко може и да стане-http://download.pomagalo.com/3690/

и още-http://download.pomagalo.com/13660/?search=138011

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 1,7k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Здравейте... Спешно ми трябва есе на тема: "Културата на един народ определя отношението и поведението му към природата". МОЛЯ някой да ми помогне! Благодаря ви предвалително.!.!.

Тук е мястото да потърсите есе на темата, която Ви трябва и ако не намерите да публикувате Вашия въпрос. Ако есето Ви е върху дадено произведение, по-добре първо потърсете дали няма вече отделна тема

Здравейте! Трябват ми идеи за есе на тема "Нещо ме тревожи". Благодаря предварително!

Публикувани изображения

Здравейте.

По философия трябва да напишем есе на тема някоя мисъл и т.н. На мене се падна тази "Лекият гълъб като прорязва в свободния си полет въздух, чието протеводействие усеща би могъл да си въобрази, че в безвъздушното пространство това ще му се отдаде много по-добре" Някой може ли да ми помогне ( аз изобщо нищо не разбрах от тази мисъл sad.gif )

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Здравейте.

По философия трябва да напишем есе на тема някоя мисъл и т.н. На мене се падна тази "Лекият гълъб като прорязва в свободния си полет въздух, чието протеводействие усеща би могъл да си въобрази, че в безвъздушното пространство това ще му се отдаде много по-добре" Някой може ли да ми помогне ( аз изобщо нищо не разбрах от тази мисъл sad.gif )

Ами всъщност ако нямаше въздух, гълъбът просто ще тупне на земята. Въздухът му е необходим за да лети. Понякога можем да си въобразим, че нещо ни пречи и ще бъдем много по-добре без него. Всъщност без него понякога тупваме на земята. :wors:

Мисълта е извадена от контекст, но може би това е смисъла. От тук нататък можеш да помислиш за конкретна ситуация в която нещо ти е пречело(на теб или някой твой познат) и после се оказва че без това, което на пръв поглед пречи нещата са по-зле.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много ти благодаря :wors:. От тук нататък ще се справя :)


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Трябва ми есе на тема "Има ли непоправими хора" за Четвъртък.

Не вярвам да намериш готова тема. Пробвай сам. Тезата ти може да бъде, че всеки човек може да се промени, стига да го пожелае. Не зная в кой клас си, но можеш да дадеш примери от творчеството на Йовков (ако си в 12 клас). Много подходящи са герои като Индже и Шибил. Ако си по-малък, явно трябва да си послужиш с житейски ситуации. Успех!!!

Редактирано от марги (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

много ви моля ако можете да ми намерите ли направите есе на тема за музика или за "След като се събудиш" аз сам 8 клас ми е доста трудно да правя есета и много ще ви бъда благодарен ако можете да ми намерите до утре (не е нужно да е добро) ;)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте може ли да ми помогнете по тази тема - `Преклонение пред човешката красота ` къде мога да намеря някакво есе ,съчинение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

трябва ми есе на тема:

мястото на жената в миналото и в нашето съвремие(да се направи връзка с "Дервишово семе","Преди да се родя" и "Потомка")

Побързаи те ще съм ви много благодарен!!! ;):)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте щe може ли да ми намерите есе на тема:"Различава ли се детското страдание вчера и днес?"Благодаря предварително!!!! :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми есе за понеделник на тема-'' щастието'' или на тема Човекът-наследник и създател на миналото. :wors: :wors: :wors::angry:

Редактирано от achovd (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
трябва ми есе на тема:

мястото на жената в миналото и в нашето съвремие(да се направи връзка с "Дервишово семе","Преди да се родя" и "Потомка")

Побързаи те ще съм ви много благодарен!!! :hush::)

моля ви се помагайте

:P:wors::wors: :wors: :wors:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

О не знаех,че е задалжително да се пише на кирлица за това пак ще го повторя:трябва ми аргументативен текст,няма значение дали 6те е есе,съчинение и т.н,на тема "Грехът".Ако някой има темата готова или линк,моля да помогне!Темата ми е за понеделник,а нямам никаква идея какво трябва да се пише ;( Благодаря предварително!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Здравейте може ли да ми помогнете по тази тема - `Преклонение пред човешката красота ` къде мога да намеря някакво есе ,съчинение

Етио нещо, което може да ти помогне...:wors:

Успех

Прекрасното у човека според Йовков

Йордан Йовков е писател художник на българското село. Преминал през националните изпитания в началото на нашия век, той прониква в духовния свят на българина и пресъздава красотата и благородството на душата му. Оформил се като писател след войните, Йордан Йовков създава творчество, което е израз на новите психологически насоки.

В творчеството на Йордан Йовков живее един много обикновен, земен и в същото време величав в привързаността си към земята човек. При цялата онази духовна и политическа поквара и безнадежната трагедия ма малкия човек, писателят успява да запази вярата си в доброто и в човека, като създава едно възвишено с миражите си по човешка доброта и щастие изкуство.

Проблемът за красотата, които лежи в основата на Йовковото творчество, е свързан преди всичко с едно извисяване на представата за човека и неговия духовен живот. Писателят търси и открива прекрасното навсякъде около себе си - в самия живот, в хората, в техния мирен труд. Една от големите теми на неговото творчество е темата за вечната красота. Йовков търси тая красота в живота на народа.

”...Боже колко мъка има по тоя свят боже!”, писателят ни описва за непономо трудния живот, при който хората живеят в немотия и без подкрепа.

Йордан Йовков е мечтателна и съзерцателна натура, но макар и така той не отклонява погледа си от суровата житейска правда. Незабравим в съзнанието на читателя ще остане образа на Дрогоселеца от едноименния разказ. Със суров реализъм писателят пише за група смешно наивни селяни за да може мълчаливата мъка на другоселеца на изглежда по внушителна.

В цялото свое творчество Йордан Йовков се разкрива като художник на човешката красота. В творби като ”Земляци”, ”Последна радост”, ”Белите рози” и др. откриваме темата за войната. Йовков показва грозното лице, разрушителната стихия на войната, а на човека, която изтръгва хората от всекидневния им труд.

На жестоката военна действителност Йордан Йовков противопоставя красивия свят на човечността и душевната красота. За Йордан Йовков войната е сила която носи нещастие, погазва красотата на любовта.

Героите на Йовков, наивни и прости, притежават поглед който прониква по повърхността на нещата, и достига до неща, невидими с просто око. Много от Йовковите герои живеят с една голяма своя жажда-жажда за обич, за изгубеното щастие.

Серафим от едноименния разказ, самотен и отруден човек, въпреки слугуването по чифлиците, е съомял да запази кроткосттаси,благородството и отзивчивостта си към хорските болки. Той дарява всичките си пари на бедната жена, ръководен не от някаква користна цел,а от съчуствие към човешкото страдание.

”-Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на болницата, може да му помогнат докторите. А пък моите пари ще ги върне.”

Два основни образа цени Йовков - хайдушката и женската красота.И двата образа се отличават със своята физическа и душевна красота.

”Какъв юнак, какъв хубавец!” ще възкликне беаят от ”Шибил”. Един се обръща към Индже: ”Не те познавам, ама чуй какво ще ти кажа - млад си, хубав си”. Тъй цени самият народ младостта,хубостта,силата. Не по-малко са красиви и женските образи. Не случайно ще възкликне Йовковия Сали Яшар, че по-голям дар няма от красотата.

Хубостта стои над всичко дори над греха и морала. С голямо майсторство Йовков е разкрил прякото въздействие на красотата. ”Грешна беше тая жена - ама беше хубава”. Грехът, престъплението губят значение докосвайкие се до красотата. Красотата и любовта у Йовков са израз на нравствена сила. Тая красота я откриваме в ”През чумавото”, ”Шибил”, ‘Индже”.

Редактирано от arti (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трябва ми есе на една от теэи теми : 1 Сила или слабост е да простиш 2 Щастието 3 Светините на българщината 4 Какво оэначава да бъдеш отговорен 5 Греховна или свята е любовта / пример от `Потомка`/есето ми трябва эа вторник предварително ви благодаря http://www.kaldata.com/forums/style_emotic...t/worshippy.gif може да ми пишете и на пощата [email protected]

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Трябва ми есе за понеделник на тема-'' щастието'' или на тема Човекът-наследник и създател на миналото. :wors: :wors: ;):wors:

Ето нещо по темата за Щастието

ЩАСТИЕТО

Кой може да разкаже за щастието? Само, онзи който сам го подготвя и само онзи, който сам го разрушава”

А. Жид

Пълната „история на щастието” , ако някога бъде написана, ще трябва да обхване различни теми. Тя би трябвало да е история на възгледите за щастието, защото те са се променяли през различните епохи. Ще трябва да е и история на чувствата за щастие, защото и то се е променяло: през различните исторически периоди и в различните времена и на различни места по света е ценяло щастието повече или по-малко. Хората ту са вярвали, ту са преставали да вярват, че то е постижимо, стремели са се ту по-малко, ту повече към него. Историята на думата „щастие” и понятието за щастие, които също са претърпели дълбоки промени през вековете.

Търсейки началото на понятието в Гърция, ще се натъкнем още на производни понятия през предфилософската ера. Първото от тях е благоприятната, щастлива съдба, сполуката – обикновено понятие, характерно за простия, първичния тип мислене. У древните гърци то най-често се среща под названието „добра съдба”, но също и в религиозен, митологичен смисъл – под названието „евдемония”.Друго понятия, сродни с щастието са удоволствие и сполука.Древните гърци често използвали това разширено понятие за сполука, обхващащо всеки щастлив живот, но първоначално в неопределен смисъл. Едва техните философи от V век го определят по-точно

Демокрит е несъмнено първият философ, който поставя понятието сполучлив – щастлив.Същевременно той е първият, който твърди, че щастливият живот не зависи само от блогоприятната съдба, нито изобщо от външните условия, а също така , преди всичко не зависи от вътрешното устройство на човека. Демокрит просто го нарича „добро настроение”. Щастливият живот се усеща като нещо положително, от него човек е удолветворен. Демокритовото понятие за щастие се различава както от удоволствието, така и от сполуката. Това понятие е нямало успех в древна Гърция. Гърците го създали, но бързо се отказали от него. Това става под влиянието на Сократ и Платон, онези мислители от V век, които на-силно въздействали на гръцката мисъл и я повели в друга посока. Смятали, че не удовлетворението прави живота възможно най-добър, а притежаваните блага. Самото удовлетворение не е щастие, то е само следствие от притежанието на благата. Мярката за щастие според Сократ, Платон и техните последователи е обективна, а не субективна. В този смисъл Платон нарича щастливи онези, които”притежават добри и красиви неща” Това обективна понятие за щастие приема Аристотел и със своя авторитет го утвърждава задълго. Според него щастие е да притежаваш това, което е най-ценното. Ако знанието е най-ценното, тогава щастлив е този, който го има, ако е мъжеството, то щастливият човек е мъжествен. Споровете за щастието, които гърците в епохата след Аристотел водели, вече се опирали наново схващане; преди всичко спорът се водел за това, кои блага са необходими за щастието. Всички големи философски школи от древността са съгласни, че само моралното и разумното поведение води към щастието.

Щастието ще рече описанието на живота с положителен баланс, с характерното за него трайно и пълно удовлетворение. На тази задача е трудна, защото човешкият живот както щастливия, така и този, за който не може да се каже това – е прекалено сложен, за да подлежи на описание.

Нещо повече: съществува прекалено разнообразие; един живот не прилича на друг. Всяко описание тук ще е само примерно. То няма да прилича на описанието на растението, направено от ботаника – единично, но приложимо към неизброимото много екземпляри. То ще опише някакъв щастлив живот, но без гаранция, че някой друг щастлив живот ще прилича на него. Ако изобщо може да се направи описание на щастливия живот, то ще е описание само на този или онзи живот, на не и на щастливия живот.

Описанието на нещо толкова индивидуално и сложно като щастието е по-скоро работа за писателя отколкото за учения. Но и писателите го описват неохотно. Те представляват перипетиите по пътя към щастието, но стигнат ли до него, разказът прекъсва. Общо взето, нещастието е за тях по-вдъхновяваща тема. В пролога към „Ана Каренина Толстой пише, че щастието на едно щастливо семейство прилича на всички останали, докато нещастието е различно за всяко семейство. Ако писателят и ученият отказват да описват щастието, то причините са съвсем противоположни: първият за това, че едното щастие прекалено много приличало на другото, а вторият за това, че прекалено малко си приличат.

В щастливия, както и в нещастния живот са включени разнообразни събития, които стават по света. Във всеки живот се проявява един различен фрагмент на света. Въпросът е в това, дали в съответния фрагмент има повече добро или повече зло.

За да е щастлив, човек трябва да е удовлетворен от живота си, трябва така или иначе да е доволен от СВЕТА. Защото ничий живот не е изолиран; животът на човека обхваща не само онези събития, които се извършват от самия него, но и тези, които се извършват в заобикалящия го сват. Друг въпрос е, че само нищожна част от това, което става по света, участва в живота на отделния човек, и от това само една част влияе на щастието му

На човешкото щастие влияят не само отделните събития, които стават по света, а и общата структура на света или поне образът на тази структура, който се е създал човек. Всеки има някакъв образ за света и от тази представа зависи как усеща своя живот. Всеки оценява живота си според това, какво очаква от света; а очакванията ни за света зависят от представата ни за него.

Образът който човек си е създал за света, за неговата ценност, за превеса на доброто или на злото в него, зависи от това, какво му се е случило в живота, но това, което той интерпретира, е в зависимост от образа, който си е създал за света. Ако този образ е „розов”, човек вижда настъпващите събития в „розово”, но ако е „сив” , вижда го в „сиво”. Удовлетворението от живота и от света най-често са свързани, защото човек създава образа за свето според собствения си живот, а интерпретира собствения си живот според своята представа за света.

Затова удовлетворението от живота има два елемента: личен и извънличен. Пропорцията между тях може да е различна. В живота на някои хора всички, което е личен фактор – тяхното здраве, наклонности, способности, - работи безупречно и може само да спомага за тяхното щастие, затова пък събитията, които се извършват във външния свят и оттам проникват в живота им, ги правят нещастни – бедствията, на които е подложена родината им, смъртта на техни близки. Или пък не ги засягат несполуките и смъртта, но целият свят им се струва безмислен, без цел и без ценност.

Кант определя щастието така: "състоянието на едно разумно същество в света, в чието цяло съществуване всичко става според неговото желание и воля, и следователно почива на съгласуването на природата с цялата негова цел..."

Човек е склонен да чака от света да му донесе щастие; той мисли, че ще бъде щастлив, ако попадне на благоприятни външни условия. Затова пък житейският му опит в повечето случаи го учи, че външните условия не са толкова важни, те са допълнителен, а не решаващ фактор според формулировката на Аристотел. Епикур изразява същата мисъл, като казва, че щастието ”не е дар на боговете”, човек трябва сам да се постарае да го постигне. В по-близките до нас епохи се поставя още по-силен акцент на това схващане, в ХVІІІ век то вече принадлежи към схоластичната философия – „щастливите и нещастните случаи са само малка част от човешкото щастие и нещастие”.

Същото открай време повтаря и народната мъдрост – всеки сам се кове щастието. Знаели са тази поговорка римляните, цитира я Салустий, като се позовава още на консула от 30 г. пр. н. е. Апий Клавдий, цитира я Корнелий Непос. От римляните тя преминава у всички европейски народи.

Тази непрекъснато повтаряна сентенция несъмнено е вярна. Но в нея е отразена само половината истина. Щастието е в нас. Но не е непременно произтичащо от самите нас. Създаваме го сами, но не го създаваме от само себе си, така както не се храним от само себе си. Съществуват два различни момента. Първият е дали щастието зависи повече от външните условия или пък от самите нас, от вътрешната ни нагласа? Вторият – каква трябва да бъде тази нагласа, за да ни осигури щастие? Дали да се затворим в себе си, или да се ангажираме, да се вълнуваме от заобикалящия ни свят? Може да се каже , че по-скоро второто е вярно – трябва да има нещо, което ще ни донесе щастие. То може да е нещо важно или дори да е дреболия, но без него щастието ни няма да пламне, така както не пламва огънят, ако нямаме в какво да ударим кремъка. Ако човек е привързан към нещо или зает с нещо, той има повече условия за щастие от този, който обича само себе си и е зает единствено със себе си. „Щастлив е този, който изцяло е отдаден на някакво дело, който е погълнат от действителността на безпокойствата, събитията, цветовете, звуците, проблемите, а не онзи, който непрекъснато вижда самия себе си. Хората отдавна са осъзнали този факт…Затова открай време са търсели средства против самоосъзнаването: стараели са се да подражават на безгрижието и наивността на децата, допълвали са свободното си време с лудостта и забавлението, със страстите на играта, с мнимата борба и с реалното естетическо съзерцание” Някога Бертран Ръсел е написал почти същото: „Няма нищо по-скучно от това да се затвориш в себе си, а нищо не носи толкова добро настроение, колкото това да обърнеш вниманието и енергията си навън” А още по-рано , служейки си с една метаморфоза, сър Томас Браун пише: „За да достигнем до истинското щастие, трябва да пътуваме до много далечни страни и зори отвъд самите себе си”

Такава е двойствената природа на щастието: то е вътрешно състояние, но му е необходима външна помощ, притежаваме го в себе си, но не от само себе си. Сам, външният свят няма да ни донесе щастие, няма да помогнат и най-благоприятните обстоятелства, ако не липсва съответната вътрешна нагласа. Тази двойствена природа на щастието е забелязана от Паскал: Стоиците казват” Вглъбете се в себе си§ само там ще намерите умиротворение” Това не е вярно. Други казват: „Излезте навън: търсете щастие в развлеченията”. И това не е вярно. Идват болестите. Щастието не е нито вън, нито вътре в нас”

От целия външен свят най-голям принос за щастието на човека имат другите ХОРА. „Човекът, както пише Холбах, е най-нужен за щастието на човека”. Този принос е разнообразен – както пасивен, така и активен. Преди всичко това е участието на близките: майката е необходима за щастието на детето, а детето - на майката. Не само близките имат принос за щастието: на учителя са нужни учениците, на писателя – читателите, на амбициозния човек – хора, които да го почитат и величаят. На някои им е необходимо да им завиждат останалите. Монтен пише, че за него удоволствието няма вкус, ако никой не знае за това. Още по-красноречив е Самуел Джансън: „Щастието не означава нищо, ако другите не знаят за него. И означава малко ако не ни завиждат”

Едно специфично явление е, че щастието на едни хора влияе на щастието на другите. Някои хора допринасят за щастието на останалите дори само с това, че са щастливи. Съществува - в определени граници – солидарност между щастието на отделните индивиди. Солидарността, взаимната зависимост между чувствата на различните хора, се проявява още в дребните неща, в малките удоволствия. Приятно е да доставяме удоволствие на другите, приятно е да видим удоволствието, което сме причинили ние, и приятно е дори да си го представим предварително.

Друг въпрос е, че става и обратното: пората се радват когато обмислят как да навредят някому, и после се радват, виждайки, че наистина са му навредили. Така става не само по време на война, но и навсякъде, където има съперничество и доброжелателно отношение. Между емоциите на хората съществува обратната връзка: неудовлетвореността на едни предизвиква удовлетворението на други.

Връзката между щастието на различните хора се проявява не само в тези случаи. Не е необходимо да сме допринесли за щастието на другия човек, за да може негово щастие да усили нашето. Самото гледка на чуждото щастие може да ни радва. Защото щастието създава около себе си атмосфера на щастие: то се предава от един на друг. Сред щастливите е най-лесно да бъдеш щастлив, както някога е написал А. Франс. „Между хората, които живеят заедно, щастието е заразително” – казва Стендал.

Щастието на някои хора е дори необходимо за щастието на отделния човек, а именно на неговите близки. Не е вярно, че веки се грижи само за собственото си щастие. Понякога от чиста симпатия се стремим да допринесем за чуждото, защото нещастието създава тягостна атмосфера и са пренася на нас самите.

Фаворизирането на щастието също е едно особено явление: хората подкрепят щастливите понякога само затова, че са щастливи. Ето защо щастието не само е благо, но води към допълнителни облаги. Нещастието не само е зло, но и влече след себе си допълнителни загуби. Обикновения човек може да не обича щастливите, защото им завижда, но се пази от нещастните, защото се бои от тях. „От нещастника, ах, всеки бяга като от чудовище от ада” – казва Мицкевич в „Задушница”

Естествено и ма хора, които проявяват склонност тъкмо към нещастните поради добротата на сърцето си и християнската любов към ближния; или пък за това, че сравнявайки – те се чувстват щастливи, като виждат, че край тях има по-малко щастливи хора от тях самите.А други изпитват неприязън към слабите, бедните и страдащите. Така е особено в обществения елит. „Висшето общество – пише Балзак – отхвърля извън своите среди нещастниците, така както човекът с добро здраве изхвърля от своя организъм болестотворните бацили. То изпитва отвращение към страданието и неуспехите, пази се от тях както от епидемиите и никога няма да се поколебае, ако трябва да избира между страданието и злобата”.

И така, историята на понятието щастие се е колебаела между две крайности: между разбирането на щастието като съвършенство и като удоволствие. А в съвременния си вид това понятие съдържа в себе си както елементи на съвършенството, така и на удоволствието. Усилията на миналите векове да сведат понятието за щастие или към едното или към другото, са разбираеми: тези две понятия са по-прости и по-удобни, с тях може да се борави по-лесно, отколкото със сложното понятие щастие. То обаче е необходимо, защото всеки човек се чувства доволен или недоволен от своя живот и дава израз на това чувство. А да бъдеш удовлетворен от живота все пак е нещо различно от това да достигнеш съвършенство или да изпиташ в него много удоволствия.

Успех...

Трябва ми есе на една от теэи теми : 1 Сила или слабост е да простиш 2 Щастието 3 Светините на българщината 4 Какво оэначава да бъдеш отговорен 5 Греховна или свята е любовта / пример от `Потомка`/есето ми трябва эа вторник предварително ви благодаря http://www.kaldata.com/forums/style_emotic...t/worshippy.gif може да ми пишете и на пощата [email protected]

По втората тема току - що дадох тема;)

Желая ти Успех...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:wors: :wors: :wors: Мерси много ама това эа мен нестава sad.gif ако някой намери някакво друго ще съм му много благодарна Трябва ми есе на една от теэи теми : 1 Сила или слабост е да простиш 2 Щастието 3 Светините на българщината 4 Какво оэначава да бъдеш отговорен 5 Греховна или свята е любовта / пример от `Потомка`/ до сряда :yanim::wors: :wors: :wors: :wors: :wors:
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:wors: :wors: :wors: Мерси много ама това эа мен нестава sad.gif ако някой намери някакво друго ще съм му много благодарна Трябва ми есе на една от теэи теми : 1 Сила или слабост е да простиш 2 Щастието 3 Светините на българщината 4 Какво оэначава да бъдеш отговорен 5 Греховна или свята е любовта / пример от `Потомка`/ до сряда :P:rolleyes:;):wors: :wors: :wors:
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване